Как се развиках на майка си...

Странно е.
Точно тя ме заведе на лекар по повод моя гастрит и ме заведев една болница.
Отиваме ние при един прекрасен човек, който ни казва, че изследванията ми са добре. Всичко е наред и мога да влезна в казарма.
Никога не подценявайте, майките си мили ми читатели.
Излизаме ние от болницата, аз съм довонно недоволен, защото най - вероятно ще служа на Родината си 2 години....
И се сещам.
Споменът.
Като дете имах много проблеми с гърлото, най - общо казано,  и един случай от воденето ми до  Военна болница и Джон Майкъсън, ужасяващо стар приятел на баща ми, майка ми е с мен преглед и след това...
Тя ми каза
ела сега ще ти покажа нещо.
Тихо сама както тя си може.
Вървиме си ние от Военна към Петте кюшета.
Обръща ме надясно и ми казва това е Медицинска Академия.
Жълта арка.
Подминаваме и една циганка, стара най - вероятно пацент ми каза...
Историята е истинска.
Може да я потвърди един човек, а той няма да излъже.
Циганката ми каза, че един ден ще работя ..." под арката ".
Мадре мио, чудя се как да ти се извиня.
Помниш ли циганката?
Аз да и това, че бях с теб тогава.

Е, аз вярвам в Майка Тереза...

Както вярвам в Дядо Коледа, защото съм абсолютно сигурен, че някъде в едно друго време има един откачен старец, който следи добрите ми дела и ми носи подарък.
Както вярвам във феите, сукубите и троловете.
Както вярвам в Емил от Льонеберя.
Както вярвам, че има Хвърчащи класни стаи.
Както вярвам в неправотата на Ланселот и неговата правота в една от най- прекрасните приказки на света.
Както вярвам в един Малък Оловен Войник.
Всъщност, както вярвам на Ханс Кристиян Андерсен.
Защото, Майка Тереза е приказка, която всяко дете на този свят трябва да чуе.
И защото, ако спрем да вярваме в приказните неща се превръщаме във възрастни, стари хора, които само броят стотинките на съседа.
Независимо от  годините си.
И ми се ще, ей тъй на, да съм я познавал.
И поне веднъж да съм се докоснал до обвитите и с вени ръце.
За коя ли говоря?
За Майка Тереза.
Единсвената истинска приказка, на която съм бил свидетел.      
 

Писмо: Подател: Александър Колевски Получател: Надежда Колевска

Никога не можах да прочета докрай едно писмо. Писмото на Колевски до мен, когато съм се родил.Винаги стигам до : "...Нели тича по " Раковска " и вика - Имам си брат...".
След това повече не мога.
Днес е Задушница, а ти ми писа за приказките.
Те не свършват, просто ние продължаваме да ги пишем с нашите деца.
Всяко съмнение за непродължаване ни кара да се чувсваме стари и изхабени.
Ама не сме.
Да си гледат работата хората, които са ни отписали.
Познаваш ли една дребна, прегърбена жена с изкривени пръсти, Стефанка се назовава?
Тя пише приказки всеки ден.
Свои си някакви, дали ще е сладкиш или картина, всяко нещо, до което се докосне е приказка.
Обичам  да разказвам истории, да пиша приказки, но нищо не може да се сравни с приказния свят, в който ние все още живеем.
Защото ние всички го създадохме.
Защото благодарение на опита на един чичко с брада и колело, аз имам децата си.
Защото...
Приказката ще свърши, когато прочета онова писмо докрай.

Как Бойко Буда подаде ръка на Янко Петров - Свинаря.

Кофти работа е това политиката.
Освен, че е по - стара от най - старата професия.
Тъй де ама...
Имам няколко въпроса.
Как така стана, че Андрей Слабаков, неква флейта и Свинаря Янко Петров организират от мое име кръгли маси.
Цял ден седя и си мисля, без да съм достатъчно социално активен, как да обясня на дъщеря ми, която в събота учи математика, защото е "... недостатъчно умна за Айнщайн..." , че е имало в нейното детство някакви хора като:
Андрей Слабаков: ако го нарека просран гъз, ще ме съди. Чудя се ако го нарека глутеус максимус съчетан с пролапс на кОлона и безконтролна дефекация, дали ще ме съди.
Солджъра: кофти профил за една дама, ако я питам дали знае значението на думата солджър, най - вероятно ще ми отговори : ..." от сол и джър, ама не знам какво е джър.."
Кристиян Коев: Златната флейта, ако му кажа imisio penis in ore et eaculatio seminis дали ще ме разбере правилно. Най - вероятно не, но мога да му го преведа.
И накрая черешката на сливенската перла, интимно прегърнатия от негов съратник Янко Петров - Свинаря.
Защо е Свинаря ли?
Някога е имало селски цар, Ивайло се е именувал.
Та Янко Петров се изживява като такъв. Лошо няма.
Диагноза: Ако кажа на момченцето, че страда от тежка липса на централни вени в долната част на торса, дали ще ме съди. Надали, щото твърдението ми е доказуемо.
 За тези хора трябва да обяснявам на децата си.
Бойко Буда направи така, че тези мили момичета / с некои условности / и момчета да окръгляват маси.
Той не е виновен. Просто толкова може.
Айнщайн?
Айнщайн да почака малко.

Последната политическа публикация или ППП

Те прекалиха.
Те върнаха " Всяка Неделя ".
Повече няма да пиша за тази забравена от Бог държава.
Защото, ако Го имаше тези отрепки, които ни управляват нямаше да са се родили.
 В тази държава полицаите спят, а ако случайно някой ги снима, го викат на спявка.
Да пожалим семейство Живкови.
И да викнем в некъв си Брадър Малък Тошко.
Аре Мавзолея, дека си бре...
По бедни не сме били и по времето на Виденов. Жан.
По поругани ценности...
И по турско не е имало.
Аре елате и ме арестувайте.  
Щото мисля.
Което е трудна работа за това правителство.
Правителството дето се гербува.

Навитото на руло хартия, Честити да сте всички Александовци днес и во век и веков

Цитирам един стар документ:
"Почетенъ дипломъ
Дава се на г. Александър Колевски
отъ гр . София за участието му съ
сладкарски произведения въ ПЪРВАТА
ХРАНИТЕЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА ИЗЛОЖБА ..........
......
ОТ 27 МАРТЪ ДО 4  АПРИЛЪ 1938 година въ София и се
награждава съ - сребърен медалъ.
София 4 Априлъ 1938 год. "
Следват жури и подписи.
Събуден от доброжелатели в осем и половина, още сънен получих този подарък за именни я ми ден.
Утрото се проточи съвсем безкофеиново и аз забелязах свитъка някъде към обед.
Проста хартия, нищо особено.
Отворих я, видях своето име и реших, че това е поредната ми диплома, която тя пази. Пазителката на архива ми от достижения.
Майка ми.
Понякога ме  дразни.
Но не и този път.
Вече е обяд и аз отварям наново свитъка.
И виждам онова Ъ в него.
Чета го вече внимателно...
Никой не може да спре сълзите...
Това е дядо ми.
Не съм аз с цялото си его.
Едно руло хартия от 1938 - ма.
Чеситити да сте Александровци.
И не забравяйте има и други преди вас.    

Аре и аз да се изкажа за девойките от Pussy Riot, шот съм специалист

Не знам дали подкрепям тази форма на протест, защото съм религиозен. Храмът е храм защото е храм на...кой, Бог или група хора оставили след себе си нищо.
Тук девойките са прави.
Бог отдавна не е в Русия.
Мисля си, че е абдикирал от планетата ни, но това е друга тема.
Аз като вярващ обаче, нервно потропвам с краче.
Кви са тия кифли дето ще оскверняват храм.
Храм ама какъв храм.
Пишейки това се оказах безбожник.
Бог може да е до всеки, по всяко време, и където...
На хората им е нужно място, където да почитат Бог.
Както им е нужно място да почитата своите мъртви. За гробищата говоря или пиша, се тая...
И все пак смятам, че те, онези от Pussy, не са толкова, колкото...
Съдят ги - ОК.
Пели в църква, мноо важно.
Наравили си нездравословна реклама - моооже.
Дали наистина  не харесват Пут ин е може да породи дискусия, която да продължи няколко часа.
Не одобрявам формата.
Но пък за сметка на това са готини.
Китара в църква. Жестоко.

Как ли биха се чувствали вярващите, ако на мястото на тези мили момичета бяха Металика.