Никога не можах да прочета докрай едно писмо. Писмото на Колевски до мен, когато съм се родил.Винаги стигам до : "...Нели тича по " Раковска " и вика - Имам си брат...".
След това повече не мога.
Днес е Задушница, а ти ми писа за приказките.
Те не свършват, просто ние продължаваме да ги пишем с нашите деца.
Всяко съмнение за непродължаване ни кара да се чувсваме стари и изхабени.
Ама не сме.
Да си гледат работата хората, които са ни отписали.
Познаваш ли една дребна, прегърбена жена с изкривени пръсти, Стефанка се назовава?
Тя пише приказки всеки ден.
Свои си някакви, дали ще е сладкиш или картина, всяко нещо, до което се докосне е приказка.
Обичам да разказвам истории, да пиша приказки, но нищо не може да се сравни с приказния свят, в който ние все още живеем.
Защото ние всички го създадохме.
Защото благодарение на опита на един чичко с брада и колело, аз имам децата си.
Защото...
Приказката ще свърши, когато прочета онова писмо докрай.
Няма коментари:
Публикуване на коментар