Е, аз вярвам в Майка Тереза...

Както вярвам в Дядо Коледа, защото съм абсолютно сигурен, че някъде в едно друго време има един откачен старец, който следи добрите ми дела и ми носи подарък.
Както вярвам във феите, сукубите и троловете.
Както вярвам в Емил от Льонеберя.
Както вярвам, че има Хвърчащи класни стаи.
Както вярвам в неправотата на Ланселот и неговата правота в една от най- прекрасните приказки на света.
Както вярвам в един Малък Оловен Войник.
Всъщност, както вярвам на Ханс Кристиян Андерсен.
Защото, Майка Тереза е приказка, която всяко дете на този свят трябва да чуе.
И защото, ако спрем да вярваме в приказните неща се превръщаме във възрастни, стари хора, които само броят стотинките на съседа.
Независимо от  годините си.
И ми се ще, ей тъй на, да съм я познавал.
И поне веднъж да съм се докоснал до обвитите и с вени ръце.
За коя ли говоря?
За Майка Тереза.
Единсвената истинска приказка, на която съм бил свидетел.      
 

Писмо: Подател: Александър Колевски Получател: Надежда Колевска

Никога не можах да прочета докрай едно писмо. Писмото на Колевски до мен, когато съм се родил.Винаги стигам до : "...Нели тича по " Раковска " и вика - Имам си брат...".
След това повече не мога.
Днес е Задушница, а ти ми писа за приказките.
Те не свършват, просто ние продължаваме да ги пишем с нашите деца.
Всяко съмнение за непродължаване ни кара да се чувсваме стари и изхабени.
Ама не сме.
Да си гледат работата хората, които са ни отписали.
Познаваш ли една дребна, прегърбена жена с изкривени пръсти, Стефанка се назовава?
Тя пише приказки всеки ден.
Свои си някакви, дали ще е сладкиш или картина, всяко нещо, до което се докосне е приказка.
Обичам  да разказвам истории, да пиша приказки, но нищо не може да се сравни с приказния свят, в който ние все още живеем.
Защото ние всички го създадохме.
Защото благодарение на опита на един чичко с брада и колело, аз имам децата си.
Защото...
Приказката ще свърши, когато прочета онова писмо докрай.

Как Бойко Буда подаде ръка на Янко Петров - Свинаря.

Кофти работа е това политиката.
Освен, че е по - стара от най - старата професия.
Тъй де ама...
Имам няколко въпроса.
Как така стана, че Андрей Слабаков, неква флейта и Свинаря Янко Петров организират от мое име кръгли маси.
Цял ден седя и си мисля, без да съм достатъчно социално активен, как да обясня на дъщеря ми, която в събота учи математика, защото е "... недостатъчно умна за Айнщайн..." , че е имало в нейното детство някакви хора като:
Андрей Слабаков: ако го нарека просран гъз, ще ме съди. Чудя се ако го нарека глутеус максимус съчетан с пролапс на кОлона и безконтролна дефекация, дали ще ме съди.
Солджъра: кофти профил за една дама, ако я питам дали знае значението на думата солджър, най - вероятно ще ми отговори : ..." от сол и джър, ама не знам какво е джър.."
Кристиян Коев: Златната флейта, ако му кажа imisio penis in ore et eaculatio seminis дали ще ме разбере правилно. Най - вероятно не, но мога да му го преведа.
И накрая черешката на сливенската перла, интимно прегърнатия от негов съратник Янко Петров - Свинаря.
Защо е Свинаря ли?
Някога е имало селски цар, Ивайло се е именувал.
Та Янко Петров се изживява като такъв. Лошо няма.
Диагноза: Ако кажа на момченцето, че страда от тежка липса на централни вени в долната част на торса, дали ще ме съди. Надали, щото твърдението ми е доказуемо.
 За тези хора трябва да обяснявам на децата си.
Бойко Буда направи така, че тези мили момичета / с некои условности / и момчета да окръгляват маси.
Той не е виновен. Просто толкова може.
Айнщайн?
Айнщайн да почака малко.

Последната политическа публикация или ППП

Те прекалиха.
Те върнаха " Всяка Неделя ".
Повече няма да пиша за тази забравена от Бог държава.
Защото, ако Го имаше тези отрепки, които ни управляват нямаше да са се родили.
 В тази държава полицаите спят, а ако случайно някой ги снима, го викат на спявка.
Да пожалим семейство Живкови.
И да викнем в некъв си Брадър Малък Тошко.
Аре Мавзолея, дека си бре...
По бедни не сме били и по времето на Виденов. Жан.
По поругани ценности...
И по турско не е имало.
Аре елате и ме арестувайте.  
Щото мисля.
Което е трудна работа за това правителство.
Правителството дето се гербува.

Навитото на руло хартия, Честити да сте всички Александовци днес и во век и веков

Цитирам един стар документ:
"Почетенъ дипломъ
Дава се на г. Александър Колевски
отъ гр . София за участието му съ
сладкарски произведения въ ПЪРВАТА
ХРАНИТЕЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА ИЗЛОЖБА ..........
......
ОТ 27 МАРТЪ ДО 4  АПРИЛЪ 1938 година въ София и се
награждава съ - сребърен медалъ.
София 4 Априлъ 1938 год. "
Следват жури и подписи.
Събуден от доброжелатели в осем и половина, още сънен получих този подарък за именни я ми ден.
Утрото се проточи съвсем безкофеиново и аз забелязах свитъка някъде към обед.
Проста хартия, нищо особено.
Отворих я, видях своето име и реших, че това е поредната ми диплома, която тя пази. Пазителката на архива ми от достижения.
Майка ми.
Понякога ме  дразни.
Но не и този път.
Вече е обяд и аз отварям наново свитъка.
И виждам онова Ъ в него.
Чета го вече внимателно...
Никой не може да спре сълзите...
Това е дядо ми.
Не съм аз с цялото си его.
Едно руло хартия от 1938 - ма.
Чеситити да сте Александровци.
И не забравяйте има и други преди вас.    

Аре и аз да се изкажа за девойките от Pussy Riot, шот съм специалист

Не знам дали подкрепям тази форма на протест, защото съм религиозен. Храмът е храм защото е храм на...кой, Бог или група хора оставили след себе си нищо.
Тук девойките са прави.
Бог отдавна не е в Русия.
Мисля си, че е абдикирал от планетата ни, но това е друга тема.
Аз като вярващ обаче, нервно потропвам с краче.
Кви са тия кифли дето ще оскверняват храм.
Храм ама какъв храм.
Пишейки това се оказах безбожник.
Бог може да е до всеки, по всяко време, и където...
На хората им е нужно място, където да почитат Бог.
Както им е нужно място да почитата своите мъртви. За гробищата говоря или пиша, се тая...
И все пак смятам, че те, онези от Pussy, не са толкова, колкото...
Съдят ги - ОК.
Пели в църква, мноо важно.
Наравили си нездравословна реклама - моооже.
Дали наистина  не харесват Пут ин е може да породи дискусия, която да продължи няколко часа.
Не одобрявам формата.
Но пък за сметка на това са готини.
Китара в църква. Жестоко.

Как ли биха се чувствали вярващите, ако на мястото на тези мили момичета бяха Металика.            

Imagine

Представете си.

Опушен бар, сцената е от дъски прогнили по времето на Чърчил.

Барманът e недружелюбен човек с бяла брада и вежди, които ти се иска да ги подстрижеш моментално.

Клиентите са толкова незаинтересовани от напитките на бара, но седят и чакат групата да им посвири.

Излиза едно момче с ленънки, спъва се в третата дъска, добре, че има микрофон, който да те спаси.

След него се появява един дългокоско., който избягва, без да се натрапва, пеперудите по пода. 

Оня на барабаните падайки пробива тъпана, ама на него тъпани не му трябват.

Момчето с ленънките преборило третата дъска  си взима китарата.

Дългокоското маха една пеперуда от микрофона.

Намесва се един рус с жилетка.

Просто взима стол, китара и сяда.

Клиентите се колебаят дали да го замерят с бутилки или да ръкопляскат.

Барманът леко повдига подстриганите вежди, той тва го може без да се напряга, да си подстриже веждите, когато никой не го гледа, и спря да дава напитки.

Те започнаха да свирят.

Ленън, Кобейн, Морисън, Бонъм.

Беше обявата на бара.

Това е раят нали?