Как Бойко Буда подаде ръка на Янко Петров - Свинаря.

Кофти работа е това политиката.
Освен, че е по - стара от най - старата професия.
Тъй де ама...
Имам няколко въпроса.
Как така стана, че Андрей Слабаков, неква флейта и Свинаря Янко Петров организират от мое име кръгли маси.
Цял ден седя и си мисля, без да съм достатъчно социално активен, как да обясня на дъщеря ми, която в събота учи математика, защото е "... недостатъчно умна за Айнщайн..." , че е имало в нейното детство някакви хора като:
Андрей Слабаков: ако го нарека просран гъз, ще ме съди. Чудя се ако го нарека глутеус максимус съчетан с пролапс на кОлона и безконтролна дефекация, дали ще ме съди.
Солджъра: кофти профил за една дама, ако я питам дали знае значението на думата солджър, най - вероятно ще ми отговори : ..." от сол и джър, ама не знам какво е джър.."
Кристиян Коев: Златната флейта, ако му кажа imisio penis in ore et eaculatio seminis дали ще ме разбере правилно. Най - вероятно не, но мога да му го преведа.
И накрая черешката на сливенската перла, интимно прегърнатия от негов съратник Янко Петров - Свинаря.
Защо е Свинаря ли?
Някога е имало селски цар, Ивайло се е именувал.
Та Янко Петров се изживява като такъв. Лошо няма.
Диагноза: Ако кажа на момченцето, че страда от тежка липса на централни вени в долната част на торса, дали ще ме съди. Надали, щото твърдението ми е доказуемо.
 За тези хора трябва да обяснявам на децата си.
Бойко Буда направи така, че тези мили момичета / с некои условности / и момчета да окръгляват маси.
Той не е виновен. Просто толкова може.
Айнщайн?
Айнщайн да почака малко.

Последната политическа публикация или ППП

Те прекалиха.
Те върнаха " Всяка Неделя ".
Повече няма да пиша за тази забравена от Бог държава.
Защото, ако Го имаше тези отрепки, които ни управляват нямаше да са се родили.
 В тази държава полицаите спят, а ако случайно някой ги снима, го викат на спявка.
Да пожалим семейство Живкови.
И да викнем в некъв си Брадър Малък Тошко.
Аре Мавзолея, дека си бре...
По бедни не сме били и по времето на Виденов. Жан.
По поругани ценности...
И по турско не е имало.
Аре елате и ме арестувайте.  
Щото мисля.
Което е трудна работа за това правителство.
Правителството дето се гербува.

Навитото на руло хартия, Честити да сте всички Александовци днес и во век и веков

Цитирам един стар документ:
"Почетенъ дипломъ
Дава се на г. Александър Колевски
отъ гр . София за участието му съ
сладкарски произведения въ ПЪРВАТА
ХРАНИТЕЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА ИЗЛОЖБА ..........
......
ОТ 27 МАРТЪ ДО 4  АПРИЛЪ 1938 година въ София и се
награждава съ - сребърен медалъ.
София 4 Априлъ 1938 год. "
Следват жури и подписи.
Събуден от доброжелатели в осем и половина, още сънен получих този подарък за именни я ми ден.
Утрото се проточи съвсем безкофеиново и аз забелязах свитъка някъде към обед.
Проста хартия, нищо особено.
Отворих я, видях своето име и реших, че това е поредната ми диплома, която тя пази. Пазителката на архива ми от достижения.
Майка ми.
Понякога ме  дразни.
Но не и този път.
Вече е обяд и аз отварям наново свитъка.
И виждам онова Ъ в него.
Чета го вече внимателно...
Никой не може да спре сълзите...
Това е дядо ми.
Не съм аз с цялото си его.
Едно руло хартия от 1938 - ма.
Чеситити да сте Александровци.
И не забравяйте има и други преди вас.    

Аре и аз да се изкажа за девойките от Pussy Riot, шот съм специалист

Не знам дали подкрепям тази форма на протест, защото съм религиозен. Храмът е храм защото е храм на...кой, Бог или група хора оставили след себе си нищо.
Тук девойките са прави.
Бог отдавна не е в Русия.
Мисля си, че е абдикирал от планетата ни, но това е друга тема.
Аз като вярващ обаче, нервно потропвам с краче.
Кви са тия кифли дето ще оскверняват храм.
Храм ама какъв храм.
Пишейки това се оказах безбожник.
Бог може да е до всеки, по всяко време, и където...
На хората им е нужно място, където да почитат Бог.
Както им е нужно място да почитата своите мъртви. За гробищата говоря или пиша, се тая...
И все пак смятам, че те, онези от Pussy, не са толкова, колкото...
Съдят ги - ОК.
Пели в църква, мноо важно.
Наравили си нездравословна реклама - моооже.
Дали наистина  не харесват Пут ин е може да породи дискусия, която да продължи няколко часа.
Не одобрявам формата.
Но пък за сметка на това са готини.
Китара в църква. Жестоко.

Как ли биха се чувствали вярващите, ако на мястото на тези мили момичета бяха Металика.            

Imagine

Представете си.

Опушен бар, сцената е от дъски прогнили по времето на Чърчил.

Барманът e недружелюбен човек с бяла брада и вежди, които ти се иска да ги подстрижеш моментално.

Клиентите са толкова незаинтересовани от напитките на бара, но седят и чакат групата да им посвири.

Излиза едно момче с ленънки, спъва се в третата дъска, добре, че има микрофон, който да те спаси.

След него се появява един дългокоско., който избягва, без да се натрапва, пеперудите по пода. 

Оня на барабаните падайки пробива тъпана, ама на него тъпани не му трябват.

Момчето с ленънките преборило третата дъска  си взима китарата.

Дългокоското маха една пеперуда от микрофона.

Намесва се един рус с жилетка.

Просто взима стол, китара и сяда.

Клиентите се колебаят дали да го замерят с бутилки или да ръкопляскат.

Барманът леко повдига подстриганите вежди, той тва го може без да се напряга, да си подстриже веждите, когато никой не го гледа, и спря да дава напитки.

Те започнаха да свирят.

Ленън, Кобейн, Морисън, Бонъм.

Беше обявата на бара.

Това е раят нали?     

Книгите са зло животно, хапят и оставят белези...завинаги

Помните ли времената, в които си менкахме книги, щото аз имах „ Щамът Андромеда” , а Диана „ Всичко живо е трева”...

 За „ Дългият изгрев на Ена” се чакаше около месец, а „Лунна дъга” беше нещо като откровение споделено само с най – близките ти приятели. 

Книги, едно такова нещо дето не те оставя на мира докато не прочетеш и последния ред. Ласкае те, жили понякога, отегчава те, мразиш я, седи до главата ти докато спиш...

 Плачеш тайно, когато стария Морел казва на сина си: „ Максимилян, мисля си, че това беше Едмон Дантес...”.

 Смееш се на „ ...пустото колело се е изметнало и Пушилката няма никаква система, на друга маса нямаше да спечели и киселица!” 

 Играеш най – великият покер на света с Рандъм, докато Бранд го вика през валето каро. Ставаш самурай и почти „говориш” японски с Торанага.

 Коничи уа.

 Том Бомбадил ти е симпатичен, ама го няма във филма. 

Там ги има героите и битките. 

 Имаш „Куца съдба” и се чудиш какво точно се случва. 

Тогава идва Шрайка... 

И Планше краде от господин Бонасиьо с въдица. 

Мартин плаче, а Юстоса го пита: „ Да не би да нямаш пари да се прибереш моето момче.” Мога да продължа още... 

Но Книгите са опасни.

 Оставят белези. 

Завинаги.

Неписмото, което не написах

Мило дете, Един празен документ номер едно седи отворен и в него няма да напиша нищо. Може би защото не искам. Но пък да предположим, че искам да напиша много неща, които се въртят в главата ми и не искам никой да се обиди. Слушам си Linkin Park днес в седем сутринта. Децата спят. Да, онези деца, които, когато разберат, че идваш пощуряват. Защото за тях ти си нещо много важно. Ще правя палачинки за закуска. От моите дебелите. Ще играя с Алехандро баскет. Дара има страхотен дрибъл. Без никой да я е учил. Мисля да звънна на баща ти и да похвърляме с него. Ще е жестоко. Той е единствения човек на планетата, който ме е бил един на един... Но първо ще му пусна Алехандро „Джордана”. Да му покаже как се играе. Нека документа да си седи ненаписан. Никога няма да го докосна.