Smells like Бузлуджа spirit

Снимка: www.scaryfokids.com.

На Бузлуджа не пускат медии.
Връщане към нелегалните корени на партията.
Звучи Бандера роса.
Съпартийци и електорат са в транс.
Станишев в ролята на вуду магьосник пробожда кукла на протеста.
Бурни скандирания : "       ".
Дим.
Пуловер, плетен на една кука пада на сцената.
От него изпълзява Дърева и призовава духа на Апостола.
Клаксон на автомобил.
Закъснялата Мая Манолова пристига с такси.
Завесата пада.
Бис.
Отново дим и на сцената се появява бял автобус с лика на Данчо Ментата.
На покрива му се провежда мис Кюстендил за Униформени.
Раздават се листовки със снимки на окървавени протестиращи и бурканче лютеница, на което пише " И ТИ МОЖЕШ ДА СЕ НАПРАВИШ НА БИТ/ намажете си главата, снимайте се и пратете снимката на Позитано, ние знаем какво да правим с нея. / " .
Тетрадка от 50 листа се рее на метър от земята. Подписка в подкрепа на правителството.
Носи я Мишо Шамара.
Вятърът отправя послания от съседната, вече наторена горичка.
Звучи Бандера роса на бис.
Една обикновена сутрин на Бузлуджа по това време.


     

Госпожица пуловер VS ситите

" A long time ago in a galaxy far, far away..."

Снощи в социалните мрежи ми попадна заглавие от вестник " Дума ". Статийката с автор небеизвестният модел на пуловери Велислава Дърева има потресаващото заглавие "Бунтът на ситите". За момент си помислих, че Джордж Лукас тотално е изтрещял и е поканил госпожицата за сценарист на поредната серия от " Междузвездни войни ". 

Прочетох статията и се успокоих за душевното състояние на създателя на култовата сага.

Ситите не са ситите - орден от Тъмната страна на Силата.

Ситите са непролетарски образованите, професионално доказаните, усмихнатите, радостните...

Питам се откога да си образован е мръсна дума.

Да имаш мнение различно от това на навъсената госпожица е престъпление.

Има нещо много притеснително в тази публикация.

Насаждането на някакво разделение.

Бедни срещу "сити".

И се питам с какво право госпожицата дефилирала в партийната хранилка поне 30 години, ми говори за бедни и омерзени.

Аз лично не се обиждам, когато някой ме не харесва защото съм от "ситите". Ония долни типове дето са имали волското търпение да положат усилия по отношение на собствената си личност. Безсрамниците, които работят в офиси, кабинети и говорят поне два чужди езика, които не включват "матерния" на мис пуловер 1967 ма руски. 

И една молба мили приятели.

Някога в детските ми години, цялата банда от квартала бяхме гледали поне по 30 пъти трилогията.

Трябваха ми две години за да се доредя да бъда Вейдър 

Моля Ви, може ли сега да съм поне от първите десет чакащи.

18 и 30. Орденът на Ситите знае къде.          

Екзистенциалното катарзисиране

Днес те се извиниха, пречистиха, пророниха няколко сълзи, Орешарски дори имаше нужда са си оправи грима и до три дни хазартните компании трябва да блокират достъпа до сайтовете си от България.
Наглед неугледна новина минала просто ей тъй на.
Аз не залагам , но много хора го правят, къде за тръпката, къде за да изкарат някой лев.
Пречистените, разчистват нечий път. Чий сетете се сами.
Хората са по улиците, усмихнати, с децата си. Тези деца ще разказват на техните деца.
Излизаме на протест с чисто морални и принципни позиции.
Тези от НС се катарзисираха, плеснаха с ръце и поискаха прошка.
Идилия нали ?
Обаче... винаги има едно обаче.
Неугледната новина говори за всичко друго, но не и за прозрачност, честност, почтеност.
Говори за пари, за защита и разчистване на терена за мутроолигархични структури, за много много пари.
Орешарски се извини.
Несмемалоумнибе!
Извинението не се приема пич.
Аз не го приемам.
И не знам как ми хрумна, но откакто почнаха протестите се чувствам като кенгуруто избягало от частен зоопарк, ядящо череши от градините.
Смел и свободен.
18 и 30 - знаете къде.

Аз съм лицето на протеста, и ти, и ти , ти ....и ти. Ние.

Съвет: нарежете на тънки филийки вряла вода, докато амфетамините ви пуснат.

Янко Петров - Свинарчето ми бил ръководител на протеста. 

Къв е тоя ? се питам аз. 

Но се сещам, че той реже водата на филийки от много време и все безрезултатно.

Този протест толкова спонтанен и неприкосновен, че всякакви такива самозванци имат място в него, толкова колкото коня на Калигула в римския сенат.

Всякакви такива професионални протестиращи само го мърсят.

Този протест е наш.  

И не желая от мое име да говори, който и да е.

Аз съм там с моето си лице.

Както и ти, и ти, и ти...Ние.

Личностите възмутени от най - скандалното назначение в държавата.

Пак повтарям ЛИЧНОСТИТЕ, а не лумпенизираната тълпа, която се опитват да ни изкарат послушните медии.

И не дойдох със специален рейс.

Пуснаха специална мотриса в метрото за да отида на протест.  

Съботата е странен ден, най - странния от всичките седем. 

18 и 30 на площада.

Какво са 15 минути, време за простиране или време за избиране на Пеевски ?

А всичко беше много хубаво. Кафето, хапчетата, закуската. Зелен чай след кафето за тонус. Пералнята свърши. Без дори да погледна какво става по света и у нас се отправих към балкона за да простра прането. Отне ми 15 минути.

Връщам се в щаба, отварям компютъра и що да видя?

Делян Пеевски е шефче на ДАНС.

Моля?

Един приятел от социалната мрежа е написал, че се надява това да е някаква партенка.

Проверявам всичките агенции дето са ми на първа линия.

Верно било.

Приех го спокойно. Все пак съм на терапия и трябва да си щадя мозъка.

Обаче въпреки химията, която поглъщам ежедневно, бавно и полека като зарята в Долни Дъбник, първоначално заклокочих и след това изригнах.

Делян Пеевски шеф на ДАНС.

Както казва Марлон Брандо в един култов филм: " ... ужасът, ужасът..."  .

Лицето, което преди време беше обявено за негодно за следовател, сега ще се грижи за националната сигурност.

Лицето, за което и колкото гадно нещо да напиша ще е малко.

 Моето мнение е, че това е демонстрация на сила.

В прав текст ни беше казано: Ние управляваме. Ще правим каквото си искаме.

И не си мислете, че става дума за народните представители. 

Нагла демонстрация на сила.

Делян Пеевски шеф на ДАНС.

Представете си, какво ще стане, ако реша да изгладя.      

 18 и 30 пред Министерски съвет.  

Кабинетът на докторите Колевски

Знаете ли къде се намира улица " Вълкович " ?
Някъде в центъра, зад Славейков.
Нали?
Всяка точка написана на тази улица е моето детство.
Да точно така, точка. Мразя това място.
Толкова го мразя, че го заобикалям.
Има една стара къща, двор с бурени, малко място за кола.
Част от моя живот мина там.
Бих искал да го забравя.
Няккога.
От там имам  най - красивите детски спомени.
Всичко, което съм научил за живота, бяха хората обитаващи, временно пребиваващи и живеещи там на това магично място, което сега аз мразя, защото тях ги няма .
Всичките тях бих искал да запозная с моите деца.
Защото...
Не може да се обясни усещаето за покер на 1 ви януари.
Густав - Бекер като часовник.
Тях ги няма вече.
Освен пазителя на крепоста наречена " Вълкович ".
Днес Дара, която беше с мен цял ден в работата, аз я остивих в кабинета ми, ама за много време.
Прибираме се ние и виждаме нищо неподозиращ съсед, който я пита как е.
Дара: Имам си кабинет. Кабинетът на Докторите Колeвски.
Колко ли от онези, които ги няма биха се разплакали.
Всичките, гарантирам го с главата си.
Мразя тази улица.

Животът на децата като Велики четвъртък

Цялата страст на Страстна седмица се е събрала в къщи. Децата боядисват яйца, жена ми глади.
Всяка дума и жест са важни, но лъжицата с яйце в буркан ме връща в едно друго време.
Миризмата на оцетената прелест на Велики Четвъртък.
Всяка година чаках този ден.
И миризмата на боя.  
Днес гледам децата, които изпитват моите вълнения.
Аз не.
Толкова ли съм закоравял, че да не се радвам на нищо.
 Да не мога да боядисам едно яйце, защото ми е скучно и досадно.
 Разказах историята за Велики Четвъртък на тях.
Разказах я като медицински случай.
Докладвах.
Толкова ли съм се изгубил?