Цялата страст на Страстна седмица се е събрала в къщи. Децата боядисват яйца, жена ми глади.
Всяка дума и жест са важни, но лъжицата с яйце в буркан ме връща в едно друго време.
Миризмата на оцетената прелест на Велики Четвъртък.
Всяка година чаках този ден.
И миризмата на боя.
Днес гледам децата, които изпитват моите вълнения.
Аз не.
Толкова ли съм закоравял, че да не се радвам на нищо.
Да не мога да боядисам едно яйце, защото ми е скучно и досадно.
Разказах историята за Велики Четвъртък на тях.
Разказах я като медицински случай.
Докладвах.
Толкова ли съм се изгубил?
Няма коментари:
Публикуване на коментар