Утре няма гласувам и вие не го правете и мислете за Майка Екатерина

Вчера, най петъчния петък се срещнах с една жена. Монахиня. Майка Екатерина от приюта за изоставени деца в Елин Пелин.

Стана случайно, непреднамерено и спонтанно...

Май трябва да започна отначало.

Денят ми започна с коремната болка на Алек, продължи с редови порядък и...

Аз си имам ритуал след работа.

Пия една бира, или две в Хотел „Медик”.

Отивайки към него вече цивилен и доволен виждам пред мен една монахиня. Черното никога не съм го разбирал в религията, християнската имам предвид, някакси е очарователно, но има и леко преиграване със Смъртта, което не разбирам, но пък не ми и е работа да се меся в духовните дела.

Единстения ми светъл спомен от католицизма е прост монах – бенедиктинец в метрото на Брюксел. Около него нямаше никой и всички там бяха свели глави.

Защото той е дал обет за мълчание.

И малките деца го знаеха. И не го закачаха, както правят децата със странните хора.

Връщайки се в пътеката на моя живот, се отзовавам с една монахиня на рецепцията.

Упътвам я да потърси управителя, защото собствениците ги няма, това е вътрешна информация, която имам, защото са ми приятели...

Малко по – късно, толкова колкото два глътки, тя дойде и попита дали може да приседне до нас.

Разбира се.

И каза.

Аз съм Майка Екатерина, само да вметна – през цялото ни общуване я наричах Сестро, събирам пари от миряни за хляб на децата от приюта.

Колко?

57, 43 не ми стигат за утре.

Аз и Д – р Михова вадим най – едрите пари които имаме.

Целуваме ръка на светицата, тя ни благославя и...

Денят ни е пълен.

Обаче след мистичното докосване до нещо, което не ни е съдено да разберем идват въпросите.

Защо, болната, лошо кашляща жена трябва да проси от миряните.

Защо за Бога, полуидитота, който е управител се хили като олигофрен, какъвто е всъщност ми казва на уше, че тая е дошла да изкара парички, те шефовете са набожни и ще и дадат, но ги няма и...

Той не дава.

Ние малките простаци, които дадохме малкото пари, наши, лични, лишихме децата си от лигавщините за деня и бяхме Други.

Вярвайте ми, имал съм честта да познавам една канонизирана.

Няма да се предам, и няма гласувам утре.

Заради Майка Екатерина, която проси пари за хляб на приюта.

Клод Борисов и Вежди Моне

Ами до там се стигна, че един малко надарен скулптор и един малко надарен да са членове на СБХ.

И двамата рисуват, няма човек, който не е рисувал...

Единият е скултпор МУлтак, другият е премиер.

НО е ясно едно те са творци.

Какво творят Веждите е понятие на вселенско ниво.

Другият е понятие на ниво бактерии.

Но правят изкуство, Лувър.

Само да припомня за Мултака и неговия рожден ден.

За мен рисуването е лично.

Онзи, който е нарисувал трипръстие с подчерта среден, като висшето изкуство на което е способен, е член.

Онзи, малката пластика дето не говори нашия език, според един вестник бил му надебелявал от сутринта.

Малката мишка на Мултигруп и Гоуемия.

Не искам никой такъв да ми рисува.

Мога и сам.

Снимка БГНЕС

Кой плаща на Волен Сидеров?

Олигофреничното говорене и безумното безнаказано поведение на лидера на Атака говорят само за едно.

Той е удобен и му се плаща добре или повече от добре изберете сами.

Кой има нужда в момента от разпалване на етнически конфликт?

България е страна, в която никога въпроса с етносите не е стоял на дневен ред.

WTF се случва?

И защо се случва?

Има страни, които воюват от векове на етническа основа....

Тук се създава изкуствено.

Кой плаща на Волен?

Кой поръча тая измислена пачанга срещу циганите?

Някой, много загазил...

Ама, много много.

Да се измести фокуса един вид.

Жалко и престъпно.

Какъвто е Кирил Рашков.

Гражданин на България.

Бивш сатрап, сега арестуван.

И все пак, кой дава парите?

Когато една жена е усмихната или е правила секс, или е на Ксанакс

Репликата на моя позната и приятелка „ Ако една жена е усмихната или е правила секс, или е на Ксанакс...” ме изуми.

Не мога да разбера, как така хапчето замества секса по дяволите.

Добре, ако трябва да съм честен за мен сексът е акт на задоволяване на двамата партньори. Които са усмихнати след акта. И двамата. Поне за 24 часа.

Самозадоволяването се брои, ама не много.

То е като семките, участваш, ама не си нахранен.

Как така има хапче, което ти докарва усмивка, когато си незадоволен.

Ами най – вероятно има.

Но, Хапчето спира да действа...все някога.

Не искам да правя никаква аналогия със секса, но все пак...

Ние си избираме политици в един вид любовна игра. Те ни свалят, омайват, звездите и още три обитаеми планети са наши...мога да продължа още, но не ми се иска.

Ние какво правим:

Избираме Новия Месия, който ни обещава...

Простете, но нашия народ се държи като седмокласничка на първа среща / аз съм от старото поколение все пак /

Избира се първият, който може да плюе през зъби.

Ей тъй:тзззт...

Е, да де, ама след първата среща всички трябва да са на Ксанакс, защото контакт няма.

И Хапчето спира да действа.

Не е ли време седмокласничката с отнета девственост по всички фронтове да порасне.

Помните ли приказката Костов е най- лошото нещо, което се е случвало на България

Поредния нередовен вариант се случва преди всички избори независимо от играчите.
Защо ли?

Защото малките душици, мързеливите, циганите, ромите, бездомните кучета, просяците, бабите с кантари, уличните музиканти изчезнаха , когато той беше премиер.

Сега, малките душици, мързеливите, циганите, ромите, бездомните кучета, просяците, бабите с кантари, уличните музиканти са отново на улицата.

Защо питам аз?

От кризата ли?

Ама пичове назовани Дянков и Борисов, защо в Белгия никой не говори за криза.

Костов е виновен за кризата.

Тия, назованите мой народ си ги заслужават тия двамцата.

И 1000 години Тато като предястие.

И празненства и почивни дни.

Жалка работа.

И Цвятко за Цвят.

Страшна история за Лора, Дара и Алек / Лошата Вщица /

Аз съм си разказвал страшни истории като дете с другите на моята възраст, а вие?

Днес или по – скоро вчера три деца правиха същото в мое присъствие и ме вдъхновиха на им напиша най – страшната история, която..

Казва се Синята вещица и децата, които играят на криеница...

Ако имате слаби нерви не я четете, тя е за... леко издръжливи, железни отчаси, и потни мъжаги свикнали на всичко, нооооо не е за деца...

Три деца седели в една стая на голяма къща с двор, техните родители не се знае къде са, това не се споменава и те седели и си разказвали страшни истории.

И тогава Лора започнала да разказва историята на вещицата, която била няколко капки в банята, Дара споделила за някакви клади, а Алек довършил историята с призоваването.

Хванали се за ръце децата да призоват вещицата.

И тя се появила.

Те изпищели и се разбягали във всички краища на стаята.

Тя вдигнала пръчката си и казала:

- Аф фъм Вщица, и фие...- пръчката изпуснала лек пламък.

Според очедидците, тя изглеждала:

Лора: ужасно мокра.

Дара: Мокра, о ужас.

Алек: Сешоар, няма ли за вещиците?

Както е ясно, но за неведомите – децата не се страхуват от деца.

Трите ъгъла на стаята се обединиха, направиха нещо остро и убийствено, като въпрос:

- Ама ти дете ли си?

Тя разтърси косата си, мокрите пръски засегнаха всики, които бяха засегнати и каза с онова небрежно притеснение, присъщо на неуверените.

- Да, но аз съм вещицата на капките, вие какво ....

Трите ъгъла се събраха на племенен съвет.

Алек: Тая е ..

Дара / ужасена / : Тя е мокра...И ме намокрииииии...

Лора / авторитетно/ : Тя е мокра. И мен също.

- Вие ме призовахте – каза, облечената в разноцветието от синьо вещица.

- Ти не си ли ВЕЩИЦА, а не вщица – любопитството на Алек, който преговяря през лятото и е...

- Не мога да изговарям думите, защото съм вещица на капка вода, а под вода...

- Ама ти вече говориш нормално – извика Дара.

- Как се казваш? – попита Дара.

- Да бе верно, кво ти е името – Алек.

- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Лора

И вещицата изчезна. Малкото мирис на тоалет от синьо и вода остана още две минути..

Родителите се върнаха и всеки се прибра в своето легло.

Всяка вечер, когато трите деца, бяха заедно отново си разказваха най – страшната история.

И опитваха ритуалът на призоваването.

Не се получава.

Дни, седмици, репертоарът на времето не се променя.

То , времето не се интересува...

Когато една есен сменя друга е тъжно, но един ноември с много дъжд.

И когато, малко преди сънят да се настани поне осем часа върху главите им , тя се появи на три места. Каза:

- Аз нямам име...

Мили деца вие довършете моята история и измислете име на вещицата на капката от банята.

На вниманието на всички, това не е реклама, а просто споделяне

На 12 август тази година стартира блогът " Ресторант " Вечеря при Колевски".

Готвенето е един вид терапия към зависимостите от ежедневието ни.

И бягство към едно от най - важните неща от живота ни.

Храната.