
Аз съм си разказвал страшни истории като дете с другите на моята възраст, а вие?
Днес или по – скоро вчера три деца правиха същото в мое присъствие и ме вдъхновиха на им напиша най – страшната история, която..
Казва се Синята вещица и децата, които играят на криеница...
Ако имате слаби нерви не я четете, тя е за... леко издръжливи, железни отчаси, и потни мъжаги свикнали на всичко, нооооо не е за деца...
Три деца седели в една стая на голяма къща с двор, техните родители не се знае къде са, това не се споменава и те седели и си разказвали страшни истории.
И тогава Лора започнала да разказва историята на вещицата, която била няколко капки в банята, Дара споделила за някакви клади, а Алек довършил историята с призоваването.
Хванали се за ръце децата да призоват вещицата.
И тя се появила.
Те изпищели и се разбягали във всички краища на стаята.
Тя вдигнала пръчката си и казала:
- Аф фъм Вщица, и фие...- пръчката изпуснала лек пламък.
Според очедидците, тя изглеждала:
Лора: ужасно мокра.
Дара: Мокра, о ужас.
Алек: Сешоар, няма ли за вещиците?
Както е ясно, но за неведомите – децата не се страхуват от деца.
Трите ъгъла на стаята се обединиха, направиха нещо остро и убийствено, като въпрос:
- Ама ти дете ли си?
Тя разтърси косата си, мокрите пръски засегнаха всики, които бяха засегнати и каза с онова небрежно притеснение, присъщо на неуверените.
- Да, но аз съм вещицата на капките, вие какво ....
Трите ъгъла се събраха на племенен съвет.
Алек: Тая е ..
Дара / ужасена / : Тя е мокра...И ме намокрииииии...
Лора / авторитетно/ : Тя е мокра. И мен също.
- Вие ме призовахте – каза, облечената в разноцветието от синьо вещица.
- Ти не си ли ВЕЩИЦА, а не вщица – любопитството на Алек, който преговяря през лятото и е...
- Не мога да изговарям думите, защото съм вещица на капка вода, а под вода...
- Ама ти вече говориш нормално – извика Дара.
- Как се казваш? – попита Дара.
- Да бе верно, кво ти е името – Алек.
- Приятно ми е да се запознаем, аз съм Лора
И вещицата изчезна. Малкото мирис на тоалет от синьо и вода остана още две минути..
Родителите се върнаха и всеки се прибра в своето легло.
Всяка вечер, когато трите деца, бяха заедно отново си разказваха най – страшната история.
И опитваха ритуалът на призоваването.
Не се получава.
Дни, седмици, репертоарът на времето не се променя.
То , времето не се интересува...
Когато една есен сменя друга е тъжно, но един ноември с много дъжд.
И когато, малко преди сънят да се настани поне осем часа върху главите им , тя се появи на три места. Каза:
- Аз нямам име...
Мили деца вие довършете моята история и измислете име на вещицата на капката от банята.
ne e stra6na
ОтговорИзтриване