Въображението: лъжа или...

Някога имали ли сте приятел, който само вие виждате?
Отговорът е ДА.

Като женско списание нали? Поне заглавието грабва веднага. Но аз си задавам този въпрос много отдавна. Световете измислени от някакви хора лъжа ли са. Или вярваме на луди. Или сме луди. За себе си гарантирам.
Някога много отдалечено във времето имах челен удар с „Всичко живо е трева”, няма да обяснявам какво е това. Книга. Откровена лъжа. Красива лъжа. Лъжата на всички лъжи. И аз се влюбих в лъжата. Кротко убих Граф Монте Кристо и се отдадох на тази порочност наречена фантастика.
Днес моя син ми каза, че ме е излъгал. Всички лъжат, ще си кажете. Ама в живота не е точно така. Той ме излъга за своя невидим приятел. Няма такъв. За което съм виновен аз. Да, да точно аз. Сритах въображението му. Отговорът беше лъжа.
Узрей за лъжата или въображението.
Надцених неговия свят, който не е нито Дюн, нито Хиперион, нито дори Хрониките на Амбър.
Извинявай моето дете, ти си само на седем.

Мрак от ягоди

Няколко души ми казаха, че светлината не ме покрива. Т.е. не съм си личал. Ами, в това е работата. Аз съм безличен мрак. Обречен...
Всичко започна, някога когато имах ферма за ягоди. Отглеждах ги, като добър стопанин. Продавах ги с малка печалба на пазара. Изобретих странен начин за по – дора реколта и забогатях. Малко, толкова, че да подаря една ягода на момичето, което харесвах. Тя беше толкова сочна и предизвикателна и не ми се разделяше с нея, щях да и взема добри пари, но момичето си заслужаваше повече.
Тя изяде ягодата, усмихна се и каза, че ще се видим утре.
Утрото дойде, след него още едно, и още безброй утра в очакване.
Тя не се появи. Аз си гледах фермата, купих си две крави и една овца и отглеждах съвършената ягода за моето момиче, което го нямаше, но това не е пречка нали?
Звуча като параноик, нали?
А,а....
Шегичка. Тя не се появи повече и аз се разболях от нещо на дробоевте. Мина ми.
Но ми остана спомен за един човек, който ме преглеждаше, и който ми каза, че ще изпълни едно мое желание. Стига да кажа правилната дума. Забравих я.
Такъв съм тъпчо, само за ягоди ставам.
Днес е Деня на съвършената ягода. Прекосих полето, опитах една две и се отправих към Мястото. Тя наистина е наистина наистина...прекрасна.
Червена, колкото трябва да бъде...
Зеленият й ореол я прави...
На допир е топла и сочна...
Чиста гениалност, събрана в няколко сантиметра творение на водата и слънцето.
И... тя не дойде.
Пристигна обаче един странник. С прашни дрехи. Попита ме за път, който не знаех. Аз му предложих да пренощува. След кратка вечеря си легнахме. Заспах.
Събуди ме разтърсване по рамото. Странника говореше на език трудно разбираем и сочеше Мястото. Станах, и тръгнахме рамо до рамо през моите ягодови поля. И той ме попита какво ми е желанието. Аз казах, че искам да видя девойката, която харесвах. Той ме хвана за ръка и ме заведе на мястото на съвършената ягода. И ми каза, че това е тя, моята несъвършена девойка се е превърнала в съвършена ягода.
Също така каза, че съм обречен на безличен мрак. Светлината да не ме покрива. Хората ме виждат, говорят с мен. Гледам си полето, червените принцеси със зелени корони.
Но тук някъде около гърдите има мрак. Безличен мрак.

Разлом или стабилност

Днес беше избран министерски съвет. Със земетресение. Цитирам агенция Фокус:

Епицентърът на земетресенията в Пловдивско е в района на селата Крумово, Ягодово, Катуница, югоизточно от Пловдив – това съобщи заАгенция “Фокус” Емил Ботев от Сеизмологичния институт при БАН. Районът е характерен с поредицата от земетресения – от 2002 година. Тогава имаше над 50 афтършока, от тях 15-ина бяха усетени от населението. Днес след първия трус е имало пет афтършока, но от хората е усетен само последният – от 13,45 часа.

За първи път на демократични избори, шампанското е съпроводено със земетресение. Не искам да съм лош пророк, ноо... разместването на пластовете започва от сега. В района на парламента не се очакват в близко време, нови по – силни трусове. И сеизмичната активност ще стихне до няколко дни.
Но все пак да не забравяме, че там се намира разломна кухина и прогнозите могат да бъдат опровергани във всеки един момент. Дано сеизмолозите са прави. Иначе лоша работа. Едно земетресение в парламента, дори и 3 по Рихтер, би могло да доведе до катастрофа.
И господата депутати да не забравят, че Народното събрание се намира на най – големия разлом в България.
И ще отговарят пред близо 60 процента избитатели, ако се провалят.
И все пак, честит ни кабинет.

Архиварката

И настанало време за четене.
Пеперудата кацна на левия, среден рог на дракона, отвори книгата и зачете. Очите на огромния звяр започнаха да се притварят и след минута той вече спеше. Пеперудата въздъхна, затвори книгата и отлетя.
Странно нали?
Пеперуди четат книги на дракони!?
Да, ако са секретарки на дракон библиотекар.
Архивът на Времето се съхранява на отделен парцел от икономичната паралелност. Там са всички писани и неписани текстове от Началото. Необичайно малкия персонал е представен от шеф и една пеперуда. Те картотекират всяка писана мисъл, описват я, слагат й номер, печат и накрая я поставят на подходящия рафт.
Пеперудата изпърха и сложи регистрационен номер 14466/09/каеW/7773 на египетски ръкопис от 3100 г.пр.Х. Полетя към входа и пое новия роман на Стивън Кинг. Дракона наблюдаваше работата й и слагаше печати на обработените вече книги. До него на бюрото имаше прекрасен букет от глухарчета, подарен от седемнайстата буба на пеперудата. Той се хапна малко пай с френски сирена и отля восък върху папируса. Тя долетя и прошепна нещо на ухото му. И така всеки път, когато пристигаше нов материал в библиотеката. Дойде време за вечеря. На дългата маса те двамата седнах от двата й края. Вечеряха, той леко алангле, тя листа от черница.
И настана време за четене.
Тя кацна на главата на дракона и започна да чете.
Минута по – късно вече летеше към леглото си.
Легна си и се замисли за пореден път защо Библиотекар на Архива на времето беше дракон, който не можеше да чете.
Най – вероятно, защото си имаше пеперуда

Богат – беден

Министрите в оставка, от правителството на тройната коалиция отговаряха на въпроса:
„ По – богат или по - беден си тръгвате.” Отговорите бяха различни, например Пламен Орешарски каза, че какъвто е влязъл, такъв е и излязъл. Т.е. същия човек, който успя да спретне няколко грандиозни скандала. Правосъдния министър Миглена Тачева си тръгва задлъжняла. Ами да, към правосъдната система най – вероятно. Николай Василев, пък не съжалява. Че то има ли за какво, бре Николчо ? Асен Гагузов пък бил достигнал върха в своята кариера. Кротко плача , и се опитвам да си спомня дали пък нямаше експедиция до Еверест с негово участие. Защото други върхове нямаше.
Да обобщим : всеки от тези хора си тръгна ПОБЕДЕН, а не по – беден. И то с такъв резултат, че не би трябвало да се показва пред хората поне няколко месеца.
Те са се жертвали за държавата. Взимали са заеми за жилища с огромни вноски. И всички без изключение биха били по – щастливи на предишната си работа. Ами човек нещо като не го кефи в новата работа напуска.
Е друго си да ти викат МИНИСТЪР еди - кой си.
Но стига за ПОБЕДЕН – ите добро или нищо.

Водна леща

Лятна жега е богиня и живее на ръба на листото. Има къща, легло и жаба за будилник. И, дълга къдрава коса. И, много дискретен танц с две пеперуди.

Тя отговяря за едно важно блато. Боговете са и го поверили, не защото е примерен млад бог, не защото е лятната чушка на тати, не защото е страхотен танцвещер, а точно обратно.

Лятна жега беше известна със своите бели. Накара един Дракон да се откаже от драконството и да се отдаде на кротък размисъл за цветя. Карамфили. Изгори цялата част от лятното движение на Севера. И се спусна по ръба на Небесното тяло, с което го обиди за единадесет завъртания.

Утрото настъпи и отля от своята свежест в блатото. Лятна жега трудно отвори красивите си кафяви очи и промърмори нещо за закуска. Две мухи послушно кацнаха на листа, но тя ги пропъди с мисълта за филийка. Денят започна. Трудно, но не и невъзможно... Поне до този ден.

Лятна жега посрита леглото си, сложи си Украшението и се протегна. Блатото си стоеше на мястото. И лявата й обувка я нямаше. Трагедия. И цяла жаба за будилник. Какво е да си богиня, ако не можеш да си го изкараш на будилника.

И той проговори на език, човешки или не, но Лятна жега го разбра. И седна на ръба на листото. И се замисли. Серпентини от водна леща се вихриха около нея, няколко лилии се разведоха с цветовете си, и едно водно конче закри фирмата си за превози.

Трудно е да си бог. И няма нищо, което да те спаси от това.

Решението развихри цялото блато. Папур и тръстика се огъваха и сливаха, жaбите скачаха право в човките на щъркелите, два скаклеца станаха лилави...

Лятна жега посрита леглото си, прозина се и побутна с крак спящата жена.

- Мамо, искам закуска...

Песента на Дракона

Младия бог Пролетен Цвят излъга Дракона и слънцето залезе. Той извади бамбуковата си флейта и засити последния слънчев лъч с музика. От сините очи на Младия бог се ронеха сълзи. Дракона беше негов приятел. И всяка вечер той го убиваше с една лъжа. Все пак слънцето трябваше да се удави в нощта.

Звездите гледаха сълзите на Пролетен Цвят и слушаха музиката му. Той за поредна нощ нямаше да има най – добрия си приятел. Камъните на платото под краката му, пропускаха по някоя заблудена тревица запленени от бамбуковите ноти. Две дюни, недалеч от мястото се приближиха една към друга. Далечния връх , на който живеят боговете, отрони лавина и кротко изпусна една въздишка лава.

И така всеки път.

От сътворението Младия бог Пролетен Цвят лъжеше за да настане нощ. И всяка нощ оплакваше с ноти своята лъжа.

През деня с Дракона си говореха за какво ли не. За превъплащенията, за това, на колко земни императори е бил съветник неговия приятел. Летяха над морета, изпепеляваха стари крепости и четяха книги. На глас. Защото според учението на Старите в гласа се съдържа основната част от Разума.

Един ден бяха призовани на Далечния връх и се случи нещо неочаквано. Върховния каза, че трябва да се разделят. Заради Младия бог Пролетен Цвят, защото имал сини очи. А сълзите от такива очи били опасни за боговете. И той трябвало да престане да плаче. Ако някой намери дори и една сълза от бог със сини очи може да накара Далечния връх да се събуди и да разруши Дома на боговете.

Така и станало. Друг бог се опитал да излъже Дракона. И слънцето не залязло. Опитали с друг, пак същото... И така Върховния решил да въстанови Младия бог Пролетен Цвят на почтното място лъжец и убиец на Дракона. И му отне сълзите.

Младия бог Пролетен Цвят излъга Дракона и слънцето залезе. Той прокле последния слънчев лъч с музика и загледа безкрайните звезди. Нямаше влюбени дюни, нито стръкове ненадейно поникнала трева. Всичко беше спокойно.

Докато една вечер...той не излъга. Дракона го погледна със сините си очи и кротко се оттегли в покоите на нощта. Заблестяха звезди. Едно непокорно облаче почти закри огромната луна. И Младия бог Пролетен Цвят засвири. Както никога досега. Изми от себе си всички лъжи изричани от началото на времето.

И започна да измисля нови.