Странни размисли в една обикновена неделя

Връхлитат ме понятия, без да се консултират на който и да е било.
Какво означава да си добър.
Какво означава да си храбър.
Какво дяволите да го вземат означава да си честен.
И най – накрая кое е онова понятие дето всички говорят за него, но никой не го е виждал – истина.
Размиването на на всяка теза е характерно за нашата свръхинформираност.
Да не си мислите, че ще философствам.
Ще разкажа поредната си история, която е...
Малката Фея се казвала Духът на Едно умряло дърво. Родителите и решили за името след като тя седнала на един пън.
В гората имало много пънове.
Но тя си избрала този и точка.
Нали знаете, че Феите са добрите хранители на живота в една гора.
Малката Фея, назоваваща се Духът на Едно умряло дърво, не харесвала пърхащите си сестри, грижещи се за 1445566 – тия цвят на кестена до потока.
И никак не беше щастливката, родена под малкия Бук, син на Големия Бук , Господарите на гората.
В гората обаче пристигнал човек.
Поет един такъв от самопризналите се за такива , пее и рецитира старомодни стихове и... седи по пъновете.
Ужасената фея и всички дървета се трогнаха от неговия ентусиазъм и изкрящите му сини очи...
Духът на Едно умряло дърво се приближи до пеещия поредната си балада Човек. Малкото съмнение дали да го пипне се изпари, когато той запя „Химна на неотворилите се венчелистчета”.
Фалшиво.
Тя го бутна от личния си пън, разрошената му коса и книгите се изсипаха върху листата на Дъб Номер 4445616, който започна да мрънка нещо за килими.
Поета се изправи изтръска малкото листа полепнали по овехтялата му риза и се огледа. Нямаше начин някой да го е бутнал от този пън.
Духът на Едно умряло дърво го ритна.
В глезена.
Той изохка.
Тя пак го ритна.
Той пак изохка.
Тя се изправи срещу него и му каза да да спре да пее, защото смущава съня на мъртвите дървета.
Поета видя малка пеперуда пред очите си и занемя.
Тя беше толкова красива...и досадна.
Той я отпъди с отработеното движение за комари.
И запя отново.
Духът на Едно умряло дърво пооправи крилата си и се отправи към поредния пън, имащ нужда от утеха.
Песента на поета ехтеше.
Всеки може да е всякакъв, невидимото може да е всякакво, като истината, храбростта, доброто и честността.
Размитите понятия...

Снежната история на три елфа

Нали не си мислите, че ще си говорим за елфи...
Всяка сутрин отивайки на работа ги виждам, знам че звуча налудничаво, но те са там.
Елфите.
Единия върви бавно, тържествено ми кима, дори и не казва благодаря за подадената цигара, те Елфите много пушат, и ме отминава с тих шепот на елфски.
Другия върви така, че всяка негова крачка да се забележи, той блести и пожелава на мен и всички, да имат най – красивия ден.
Третия е келеш. Той ме вижда и тича с репликата:
- Дай левче за бира...
Но си знае, че в понеделник не давам пари и тогава не ме закача.
Всяка приказна история си има начало и след като познавате главните герои вече ще е по – лесно, доколкото може...
Зимата заварила тримата елфи с един чифт обувки за сняг.
И те решили да се редуват, как са се разбрали, само десетата снежинка кацнала на рамото ми при първия снеговалеж може да каже.
И така, твърде големите обувки се отзовали на краката на Единия.
Той кимнал с уважение, уплътнил ги с пликчета от близката кофа за боклук и закрачил бавно из поверените му територии.
Някакъв странен човек му дал цигара, запалил му я, този странния го срещам всяка сутрин и защо ми дава цигари, аз не пуша, но няма да го наранявам, като му отказвам, си мислеше Единия и дори се правеше, че пуши.
След обиколката си то се завърна, изхлузи големите обувки и срещна синия поглед на Другия, който ухилен до уши изхвърли уплънението и се понесе с тях като откачен сноубордист на лавина.
Другия обичаше странния човек, който даваше цигари на Единия, малката елфска тайна беше, че Другия пуши като комин, а Единия само му подава цигарите...
Странния човек мина без да забелязва Другия, което предизвика елфа да му викне. Онзи се обърна и се усмихна. Помаха. Странен човек си помисли Другия и отпраши към смяната на обувки.
Третия се беше притаил в сенките на едни колони. Дебнеше.
Ако странния човек имаше левче, щеше да сподели едно опиянение с обувките.
Те са твърде големи, ако мине далеч няма да го догоня и пак трябва да крещя, си мислеше.
Но пък ще ги почерпя...
Ето го.
Мамка му, не си поговори с мен, само ми подаде левчето.
Е нищо, аз ще го почерпя, като ми дойде пенсията.
Третия се върна в убежището, събу големите обувки за сняг, излегна се на леглото с бира в ръка и попита:
- А бе пичове вие видяхте ли един кретен дето раздава по левче за бира?
Нали не си мислите, че това е история за елфи.
Тримата са обитатели на най – доброто място в болницата. Сложното заглавие и табелката, че е по Европейски проект, не го правят по малко значимо.
Това е приют за Елфи като тези тримата.
Добрите духове на една болница.
- Да имаш левче за бира...

Fringe feat. Alex

Излезе гарвана и се нарече сам,
Излезе дрипата
Снега дотам
Труп на куче
Закуска от яйца
Се свлече.
Аз искам просто текста да си остане така.
Мисля си, че просто така е добре.
Мисля си, че ако този текст бъде украсен ще изгуби от неговия смисъл.
А, аз мисля, че нашта игра беше добра.
И си мисля, ама само си мисля.
Няколкото думи на Алек, който си мисли...
Дами и Господа, едно дете на девет мисли...
И написа сам:
Аз искам просто текста да си остане така.
Мисля си, че просто така е добре.
Мисля си, че ако този текст бъде украсен ще изгуби от неговия смисъл.
Повече отколкото съм искал от една игра на думи и изречения.
Господи, колко съм стар.
Синът ми да ме учи как да пиша.

Чии са телешките пържолки Господи?

Преди време Те уведомих за бедствието, но Ти не обърна внимание на моите слова.
Сега пак се опитвам да Ти кажа нещо, но надали ще ме чуеш.
Искам да отбележиш, че не Те моля, само излагам фактите.
Ти прецени.
Едно дете беше убито...
Всъщност Ти си Всезнаещ. Няма какво да Ти разказвам.
Е ?
Толкова забравено от Теб ли е това място?
Или...
Гледаш. Само гледаш.
Какво ще стане.
Ти пращаш изпитания само на любимците си.
Да Ти кажа честно писна ми да Ти бъда любимец.
Това не е изпитание.
Това е война срещу интелекта ми.
И ако обичаш да ме подкерпиш.
Защото още не съм се отказал от Теб.
Защото пазя ценностите си.
Защото ...
Не искам телешки пържолки.
Не съм куче.
Считай се за предупреден.

И все пак има Дядо Коледа

През декември 1897 година в редакцията на вестник „Ню Йорк поуст“ се получава писмо от едно осемгодишно момиченце, което по съвет на баща си моли авторитетния вестник да й отговори на въпроса има ли наистина дядо Коледа. Дават писмото на един от най-опитните журналисти Франсис П. Чърч. И той сяда и пише отговора. Неговото неподписано есе днес има славата на най-известната вестникарска публикация на всички времена. Вестник „Ню Йорк поуст“ го публикува в навечерието на всяка Коледа до 1949 година, когато спира да излиза.

Ето оригиналният текст на писмото на Вирджиния О Ханлън:

„Драги редакторе! Някои от моите малки приятели казват, че дядо Коледа не съществува. Моля ви, кажете ми истината! Има ли дядо Коледа?”

Вирджиния О Ханлън.

Отговорът на Франсис П. Чърч е:

„Да, Вирджиния, има Дядо Коледа!

Вирджиния, твоите малки приятели не са прави. Те са повлияни от скептицизма на една скептична възраст. Те не вярват, ако не видят. Те мислят, че нещо не съществува, ако не го възприемат техните малки умове. Всеки ум, Вирджиния, и на големите хора, и на децата, е малък. В огромната ни вселена човекът е същинско насекомо, мравка, по своя интелект в сравнение с безкрайния свят над него, ако се мери възможността му да овладее цялата истина и всички знания.

Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.

Че той съществува, е толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта, благородството, предаността. А ти знаеш, че ги има навсякъде и те носят красота и радост в живота. Уви! Колко тъжен би бил светът, ако го нямаше Дядо Коледа! Той би бил толкова тъжен, колкото ако нямаше Вирджинии. Тогава нямаше да има детската вяра, поезия, романтика, които правят поносимо нашето съществувание. Нямаше да получаваме никакви удоволствия, освен усетеното и видяното. Светлината, с която детството озарява света, ще угасне.Да не вярваш в Дядо Коледа! Ти би могла да не вярваш и във феите. Можеш да накараш някого да наблюдава всички комини в коледната вечер, за да хване Дядо Коледа. Но дори да не го видиш как влиза в комина, какво доказва това? Никой не вижда Дядо Коледа, но това не е знак, че няма Дядо Коледа.

Най-истинските неща на този свят са тези, които нито децата, нито възрастните могат да видят. Някога виждала ли си феи да танцуват на поляната? Разбира се, че не, но това не значи, че те не съществуват. Никой не може да възприеме или да си представи всички чудеса на света, които са невидени и невидими. Ти можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава шума вътре в нея, но има един воал, който покрива невидимия свят, и него не може да разкъса нито най-силният човек, нито обединената сила на най-силните хора, живели някога на този свят. Само вярата, поезията, любовта, романтиката, могат да дръпнат завесата и да съзрат и обрисуват върховната красота и великолепието зад нея. Реално ли е всичко това? Ех, Вирджиния, в целия наш свят няма нищо по-реално и трайно.

Нямало Дядо Коледа? Благодарим ти, Господи, той е жив и ще живее винаги. След хиляди години, Вирджиния, нещо повече, след 10 пъти по 10 години, той ще продължи да носи радост на детското сърце. Честита Коледа и весела Нова година!”

Вирджиния завършва хуманитарни науки и през 1912 г. започва работа като учителка в Ню Йорк. Пенсионира се след 47 години работа в образователната система. През целия си живот тя получава хиляди писма, в които деца и възрастни се интересуват от историята на публикацията в „Ню Йорк поуст“. Към всеки свой отговор Вирджиния О’Ханлън прилага красиво отпечатано копие от есето на Франк П.Чърч. Тя умира на 81 година в старчески дом.

На учителя с любов, а помните ли другаря Асенов

Колко малко ми бе нужно за да напиша това. Едно обаждане по телефона .
Някога в едно време, когато бяхме рицари, ухажвахме дамите по подходящ за тях начин, вярвахме, че можем да изпратим ракета в междугалактическото пространство, палихме тайните цигари, „Феникс” разбира се, взривихме една класна стая, четири топки за баскет се мотаха безумно, подкарани от апарат за статично електричество, имаше един Учител.
Ама, такъв дето, ще го подминеш по коридора, ако си велика звезда.
Но когато влезеш в час...
Уникалното му изречение, той беше химик по образование и Учител по призвание, беше:
„ Хубаво си го напишете и хубаво си го задраскайте...”
За невъзможната реакция, която е възможна само на теория и ние малките теоретични вече сме решили.
Учителю, знам че си там където ти е мястото.
Преподаваш химия на ангелите.
А, от мен...
Поздрави на 10 тия херувим, прости му, той нищо не разбира от химия.

В чест на жълтата гора II

Детето погледна монитора си и..изключи компютъра.

Глава Трета

Голямата въздишка на няколко неувехнали листа накара зоолога да се върне. Той почти усети кръвта по рогата. Усети я като негова. Пипна се... Кървеше.

Водопадите от болка, които се стоварват върху един човек са поносими, когато са споделени.

Всичко би било толкава понятно в свят...

Тя стана от масата, взе двете чинии и ги занесе до миялната машина.

Малката драма с прекрасното свинско на фурна и неговото отрицание...

Майната им, няма да готвя повече.

Кротката плесен настанила в ъгъла на кухнята се усмихна с разбиране, на кой му се готви.

Отворената бира се запени и пяната се понесе към някога, много отдавна красивите устни, първата глътка, онази заради, която се носят легенди се стече по гърлото и.

Въздишка на облекчение и...

Вратата се удари в малкото останала дограма.

Тя стана от стола, бял, лично го бе боядисала такъв, защото той си имаше История, която е толкова важна колкото и кървящия зоолог и неговите рога ...

Той залитна в кухнята виейки от болка.

Оттук насетне историята я разказва един стол, боядисан с блажна боя:

„Господарката стана рязко.

Ония кървеше.

Спомних си .

Видял е знака.

И го е пипнал.

Луд.

Трябва да седне на мен.

Кой го е карал да пипа рогата.

Залита.

Дървото ми се противи на елена.

Какво става.

Всичко е без филизи.

Ох, седна.

Сега ще се облекчи болката.

Но сънищата му...”

Зоолога залитна и седна на нейния стол. Болеше го всяка... цялото му тяло беше болка.

Тя започна да му разказва историята на Кай и Герда, за елени, лапландки, малки разбойнички и той се унесе.

Съновиденията на зоолога:

„Летя през призрачна пустиня с опустошени сетива, дюна след дюна, малко момиче се къпе под водопад от скорпиони и се смее, опитвам се да я спася, не мога, смехът е по – силен от мен, моята цялост се запазва заради буболечките в пясъка, сляп човек с мръсна бяла брада и окъсана роба ми маха от кладенец, защо по пясъка има листа от ненарисувани картини, летя ли , летенето се занимава само със себе си, виждам порти от лебед, там е мрака...Кой ще ми...”

Той се събуди върху стола.

- Отвън има рога на северен елен с кръв по тях...- усилието да говориш, когато си изтощен и ти се крещи.

- Време беше.

- Защо си толкова спокойна...

- Не е твоя работа.

- Искам да си легна, моля те помогни ми да стигна до леглото.

- Ще спиш на стола.

- Защо?

Тя се обърна и затръшна вратата.

Столът си помисли, че Господарката не е никак учтива към зоолога. Това, че той трябва да спи тук е ок, ама поне да му каже една блага дума.

„Мамка му, мамка му, мамка му на десета степен...”

Обличайки си пижамата на лъвчета си мислеше тя.

„ И мамка му къде е думата...”

#

Зъзна, болката се върна, опитвам се да стъкна огън, но ръцете ми треперят. Няколко пчели ме ужилиха. Къде сте виждали пчели през зимата. Едната ми кацна на носа, разходи се бавно и ме погледна, заклевам се погледна ме в очите с нейните многообразни и отлетя в цунамито от сняг, което се вихри. Плача от болка, но реших да я последвам...