Погото на протоните

Снопове протони се сблъскаха в Големия андронен колайдер тези дни. Това научно достижение отваря врата към епохални за физиката открития.
Ще бъдат разкрити тайните на Големия взрив и божествената частица.
Струващото 10 милиарда долара съоръжение ще заработи с пълна мощност до две години.
И този момент ми светна, президента Първанов ще застане зад своя лява партия също след две години.
След две години е прословутата 2012 - та.
Тези събития, не може просто ей така да са случайни съвпадения.
Колайдера, подреждането на планетите и галактиките и партията на Президента.
Поне според мен това е предупреждение към плавния, насочван от един човек протонен сноп на ГЕРБ. Ние си мислихме, че сме открили частицата на Бог на тези избори в лицето на Бойко Борисов, ама ъц.
Задава се вълна от нелегитимирани още частици, застрашаваща спокойния ритъм на Избраната партия и нейните съдружници в Парламента.
Ами, ако с колайдера стане гаф, направи черна дупка и ББ не е наблизо, защото е зает да се занимава с опозиционния бивш президент, какво ще стане.
Ако планетите и галактиките се подредят, дадат началото на нова ера и я изпуснем заради сблъсъка на плавните протони и войнстващите, неназовани още частици.
Изпадаме в пого.
Хаос един вид.
И няма да има кой да подаде една мъжкарска реплика.
Какъв ти хаос, направо безтегловност.
Безкнижовна безпросветност.
И мрак.

Зона БАН 51

Странна случка, с леко шизофреничен привкус. В нашата родна Академия на Науките се съхраняват 30 пиктограми на извънземни. Контакта е осъществен с помощта на мисълта, а не с радиотелескоп. Всичко това е чудесно. Ура. Пак ударихме американците в земята. Полета на мислите ни минава извън рамките на човешките и физическите измерения и прониква в дълбините на космоса.
Интересното в случая е, че тази информация, циркулираща из медиите се явява отговор на нападките на любимия ми министър с малката пица.
И точно на 111 – тя ден от управлението на ГЕРБ.
В момента тези пиктограми се разшифроват.
Ами я си представете само за миг, че след разбиването на шифъра посланието гласи:
„ Здравей Бойко, желаем ти успех в начинанията!” или
„ Не пипайте Дянков, той е наше момче!” или
„ Първанов, не беше прав за ония козел..., той беше една от антените ни в Азия.” или
„ Правете зелена еуглена, пардон икономика, АЕЦ – а може да почака” или
„ Момчето от Плевен е агент на вражеска раса от друга галактика, виртуоз в манипулирането на магистрати” или ...
Да видим тогава научната мисъл как ще реагира на това.
Много уважавам хората от БАН, но това е дълбоко несериозно.
И не отива на институцията.
Най – малкото, да не ни пробутват поне горките извънземни.
Тук е царството на подземните, наземните и надземните.
Те си ни стигат.

“ Няма нищо по – приятно от това, да си помълчиш с приятен човек”

обичаше да казва покойния ми приятел доц. Христо Попов. В началото го приех с насмешка, но той се запъна и наистина ме убеди в това свое твърдение. Случвало се е да седим на чаша бира и да си мълчим на различни теми. От време на време някой да подхвърли някоя реплика и толкоз.
Много мъдрост има в тези думи.
Никаква мъдрост и възпитание няма в поведението на министъра на финансите. Още по – малко мълчание. Не му харесва интервюто – става и си тръгва. И обвинява журналиста, че не си е платил осигуровките.
Обиди БАН.
Обиди лекарите.

Ама къде се намира този?
Ние, имам предвид мислещите хора в тази страна, някакси имаме някакви остатъци от достойнство и обидното поведение на един...министър не можем да го преглътнем. Лично аз не мога.
И си мисля, че живея в реалния живот.
Но той се оказа сюрреалистичен и дава на такива власт.
Четейки и слушайки наглия министър не знам защо се сетих за моя приятел, който беше един от най – възпитаните и коректни хора, които съм срещал. Може би за да се уравновеся.
Забравих да спомена, че доц. Попов беше психиатър. От водещите в страната.
И се чудя каква ли характеристика би направил на великия финансист.
Най – вероятно никаква, защото министър Дянков би бил под прага на чувствителност на рецепторите му.

Почивай в мир приятелю!

Приятни сънища Тиери Анри

Някога на един остров създали понятието fair play, което в буквален превод означава справедлива игра. Аз лично предпочитам българския вариант на превод – честна игра.

Там някъде на този осров бе преигран мач, само заради молбата на треньора на победилия отбор. Абсурд, нали? Основанията на този човек били, че неговия отбор е вкарал победния си гол, който не бил fair play.

Драги ми Тиенри името на този треньор ти е до болка познато, той ти е бил наставник в Арсенал и се казва Арсен Венгер.

Та, Тиенри явно нищо не си научил от него.

Думичката чест, на моя език прозизлиза от думичката честен.

А, не от думичката професионалист. Както ти повтори няколко пъти снощи. Съдията не е видял, не е свирил и е ...

Чудя се къде ли е твоя собствен съдия?

Най – вероятно до този на Диего Марадона.

Чудя се на неистовата ти радост от класирането ти на световното.

Капитанът на Франция, не е само представителна функция, а и отговорност към онези две прости думи създадени на един остров.

Които ще важат за смислените хора и когато света ни е забравил.

За теб, когато спреш да риташ топка.

Лека нощ.

Снимка DonBalon

Теория на докторацията

Тъй като днес явно съм се размузил, ще напиша за още нещо, този път малко по – битово от Народното събрание, въпреки че както е тръгнало...
Кратката ми разходка из двора на Медицинска Академия, ме наведе на някои съображения и разсъждения относно евентуалното празнуване на 8 – ми декември от студентите медици.
Бях тръгнал да си търся храна и тъй като ведомствените барчета са на ниво Централна гара, кротко пресякох булеварда с мисълта за дюнер. Какво беше моето удивление, когато видях опашка от около 10 арабски студента на дюнерджийницата. Минимум час не ми мърдаше да стоя там, защото скоростта на обслужване е такава, че би и завидял всеки средностатистически охлюв.
И се започна едно ходене по мъките и по двора на Академията. Стигнах до извода, че се говори, от студентите, или на почти неразбираем, твърде омекотен български език или на турски. Доколкото разбрах имало вълна турски студенти. Няма лошо. Да се научат на българско четмо и писмо, си мислех наивно, докато не ме заля група индийци говорещи индоанглийски. Пак лошо няма, образоваме бъдещите кадри на братска Индия, така и така тук почти всеки град си има индийска махала. Българи почти не срещна освен онази група девойки с омекотителя на родната реч.
Стигнах след дълго митарстване до една сандвичарница, за която знаех, че има нещо горе – долу по моя вкус. Поръчвайки си някаква залъгалка против хипогликемия погледа ми падна върху две девойки с отегчен от живота вид. Маникюр на фолк диви, грим и презрение към плебса с тонове. Помислих за някакви мутреси, които чакат тяхната приятелка да излезе от гинеколог.
Чакам си аз сандвича и едната кимна на другата. Станаха и какво беше моето удивление, когато ги видях с учебници по Анатомия на човека под мишница. Казах объркал съм се. Може да са чели цяла нощ и да са уморени, а грима да е прикритие за сенките под очите.
В този момент нахълтаха поредната група чужденци в лицето на три гъркини в сребристо, розово и лилаво и вниманието ми се прикова на тяхното, да го наречем облекло. Добре, че ми стана сандвича.
Излизам навън и какво да видя, двете каки с анатомиите се качиха, едната в джип БМВ, другата в джип Мерцедес, последни модели, и отпрашиха към залеза. Отново си събрах мандибулата от земята и подмятайки найлоновата си торбичка със сандвич вътре се върнах на работа.
Кой, как и защо го боли за 8 – ми декември.
Омекотителите ще си отидат при мама, защото ни са я виждали.
Турците, индийците – абсурд. На тях това нищо не им говори.
Двете каки. Боже ще бият път до планината, като Син сити е на два крачки.
И какъв е извода: На лекар в Син сити - след полунощ.
Или като на море - в Турция, Гърция или ...Индия.

Снимка блогът Кукуруз

Кастинг за тиква

Дъщеря ми е спечелила ролята на тиква в есенното представление на детската градина. След люта битка и суров подбор се оказала най – артистичната. Браво на детето.
Разбрах го днес, точно докато четях за работата на любимото ми Народно събрание. Денят започнал със скандал. Защо обаче е по – интересното? В залата имало повече хора от регистрираните. С много труд си вдигнах долната челюст от пода и продължих да чета в недоумение. Депутатите от ГЕРБ лъжат. Повече са в залата.
Доколкото си спомням в предишния Парламент се оплакваха от точно обратното. Нямаше хора. Сега имало повече.
Ми работи им се на депутатите, дори не се регистрират, такъв хъс има да дадат всичко от себе за Родината.
Какъв е проблема на тези от Коалиция за България?
Онзи ден когато се приемаше „малката пица” си мълчаха като...
Вчера се караха защо са си мълчали, а днес за кюфтета.
Народното събрание се превърнало на „ ... квартална кръчма...” и веднага се сещам за рефрена на Ивана „ ... и поръчвай...”.
На „ ...едно кафене, на скандал в градски транспорт!”. Ми, дори Евгени Минчев е забравил градския транспорт, нищо че е бил част от системата, камо ли въпросната госпожа, на която возенето в трамвай й е смътен детски спомен.
А, хората искат да не си губят времето и да работят. Що трябва да се броят поименно.
Но Скандалът, продължава да се вихри и дори председателя на НС, констатира факта. Има повече хора в залата. Но няма да се преброяваме.
Странни неща стават. Уж имаме много работа, ама дайте се поскараме малко, така е по – интересно, времето минава по – бързо и няма да слушаме някаква скука.
Това НС е някакси странноразлично. Говори се.
Само това.
От едната страна моноспектакъл на премиера. От другата нестроен хор, който си бърка времето на репликите и се оправдава със суфльора.
Мислех си, че през юли избираме Парламент.
То се оказа кастинг за пиеса.
Каква, вие преценете.


Снимка Lifestyle.bg

Загуба на мускулна маса

Със совалката „Атлантис” излетяха хиляди червеи в космоса. Ще им се правят серия изследвания, защото са прости и целия им генетичен код е разшифрован. И са от сметището на Бристол.
Пак с връзки, си мисля аз, на нашето сметище първо сме по – охранени, второ си мислим, че не сме прости, а генетичния ни код е доста по – сложен, но разбира се е разгадан без грешка.
Имаме и още предимства:
Можем да правим вегетарианска пица.
Мълчим си, когато се обсъжда менюто за следващата година, нищо че част от нас са опозиция.
Можем да строим паметници, на мястото на сринатите построени, и се кълнем в етническа толерантност.
Икономични сме, нагаждаме се към всякакви модели на изследване.
Свикнали сме на условията на безтегловност.
Никога не си губим мускулите, показваме ги с повод и без.
Оцеляваме, не защото, а въпреки...
Е не сме от Англия, а от Балканската тоалетна, но какво по хубаво от това за експериментите. Ония лигльовци, бристолските червеи не могат на малкия пръст да ни стъпят.
Смятам, че сме достойна кандидатура за следващия полет.
Ако пък ни вземат, ще гледаме на света отвисоко.
Страхотно.
И пак не разбрах, с какво тия от Бристол са повече от нас.