Бабите на Оушън

Какво са ви направили бре? Играли са покер и са залагали пари. Много важно. Малко тръгнах от края, ама така ми дойде.

Полицията в Кипър е арестувала 42 възрастни жени, играещи покер на пари. Средната им възраст Е 80, ОСЕМДЕСЕТ ГОДИНИ, а инициаторката е родена 1914 година.

Освободени са под гаранция.

Само си представете:

Уиски, пури, дим, тракат чипове, говори се малко, лампата свети над масата, всичко останало е в сумрак и те са там.

Хазартните баби.

И се питам защо винаги има някой, който да ти развали рахатлъка.

Съседи се обадили, разбирате ли на полицията.

Незаконен хазарт.

540 тестета и 546 чипа са намерени на местопрестъпленито.

Това ме убеди в несъстоятелността на човешкия род навсякъде по света.

Кому пречат тия баби. Събират се, джиткат си покер, не вярвам да са танцували пого на главата на съседите, защото след такова упражнение биха се отзовали в спешното.

И явно не съм бил прав, когато казвах, че България е страната на неограничените мръсотии.

Можело да се случи и в Кипър.

Стискам ви палци момичета.

Може да врътнеме един покер, като идвам натам.

Може и да не ви видя никога, но мислено...

Имам фул.

Театърът на мечтите

Днес в проста разходка на място около народния театър се натъкнах на група хора питам ги какво правите и те ми казват закариха ре тиви е кво от това си мисля аз и...

Вече имам препинателни знаци.

Те го направиха...

Концентрацията на мисъл се виждаше и витаеше във въздуха.

Не съм бил на подобно място.

Майната им на запетайките ще си пиша така както съм се родил демек без...нищо

Както си го пиша така ми е моето

Пичове направихте нещо

И пихме бира с вас

Вие там СТЕ

Няколко души дошли да оплачат нещо

Не е верно

И една мечта

Някъде се случи

Да се справят лешоядите

Преброихме се

Ние

Езерото на мутантите

Накараха ни да се почустваме мутанти. Целенасочено. Хората с някаква мисъл извън яденето и срането сме мутанти.

Но пък си имаме езеро. Там в един приказен свят.

Но се случва на живо.

Не е вярване колко хора вярват в Дядо Коледа.

Отивам на езерото

Получавам си меча

И съм щастлив от малкото които сме

Но имаме за какво да живеем

За малко но е нещо друго не е канализация

Някога имаше Камелот

Сега остана само езерото

И меча

Като символ

На една мисъл на един човек на 1746

Толкова сме Re:

И за нас ще има Граал

Някога в една приказка за езеро и меч

Re: - парола да се намираме

Звучи тъпо нали, но защо отвъд сълзите и сополите има поне малко основание за печал. Някога се направи едно нещо, което не е конвенционална чалга

Нещо, което със кусурите си, имаше светлина.

Аз, като един от потърпевшите би трябвало да се радвам, че жена ми ще си е в къщи.

А, защо ми е тъжно?

Сълзите на Ники и едно загубено в пространството – чао.

Няма да се виждаме повече.

Край на мисълта като такава.

Свободната.

Там някога се направи нещо, което е цедка за мисъл.

Колко приятели имате които мислят.

И колко смислени хора познавате.

Смисълът на думата смисъл има RE: флекс.

Видимото и невидимото се направиха в една телевизия.

Това беше едно от нещата които гледах

Единственото

Потънала в блатото на другите

И онова което прави мислещите още още по такива

Трудно е да се мисли в блато

Те го направиха

Просто благодаря не ви отива

Поклон е твърде помпозно

Мамка му няма да съм на море с Меро, Лади, Меги и Ники догодина

Е тва не мога да го преживея.

Сложете си препинателните знаци по желание

Re: quiem за една играчка / за всички работили там /

Да си поиграем чувам всеки ден около себе си дай да си оцветим рицарите в лилаво не в лилаво ама да е просто бяло може да сме честни в играта която не е справедлива не искам си моята играчка която е малко счупена да я виждат не съм подготвен за малко несъстоятелност защото има една кукла която има друг допир до света не има само тоя допир който ти казва нещо което няма да чуеш защото само слушаш и това няма да се промени защото има някакви зелени мантри с които ще се сблъскаш и green не е зелено а сиво а blue е мръсно и опикано и някога имаше едни които се опитаха ама се оказаха не в тон с модата и се се самозакриха.

Това е реалния свят мили мои деца.

Без препинателни знаци.

.,,,,,,,,,,!!!!!

Свалям ви шапка – осмисляхте вечерите ми.

Dao – то на Бойко

Вчера до потайна доба спорихме с моя приятел Михаил Михов за собствеността, като такава. И почти стигнахме до единодушие. Няма такова понятие. Може да имате 100 квадратни метра апартамент в елитен квартал, но всъщност притежавате 100 квадратни метра въздух на това място. И на колкото по - висок етаж сте, толкова по – разреден става той.
Според резултата от спора, човек не притежава дори и собственото си тяло.
Я си помислете имате ли контрол върху него. Няма ли един хубав ден да се събудите със запушена коронарна артерия или ферма за раци в белия дроб. Дори и отпадните продукти на организма не са наши. Те са на бактериите и канализацията. Запитвали ли сте се някога какво става с тях, къде отиват след като попаднат в мрежата от канали. Не разбира се. Аз едва вчера си зададох този въпрос и той вече ме вълнува живо. Ще направя съответните проучвания и ще напиша статия. Може би, работно заглавие като „ Част от мен в канализационния цикъл” е добро начало.
Но да се върнем на собствеността след това лирическо отклонение. Ако се контролира всичко до последния детайл, тогава може да се говори за собственост.
И като се замисля дори и премиера Борисов, който е най – близо до понятието собственост, от време на време изпуска министър Дянков и той се завърта в пълен цикъл – от обидата до извинението. И предлага пици.
Ген. Борисов като човек, дълго занимавал се с карате е наясно с понятието на снощния ни спор. И се стреми към това съвършенство с всяка своя постъпка. Може дори да накара и великия финансист да млъкне и тогава да се изпадне в нирвана. Т.е. пълна собственост.
И най – накрая изнервените от безпаричието хора да се успокоят, защото са собственост. Да придобият представа, че нямат такава, а всичко е илюзия и измамни усещания – шегички на главния мозък. Като тази с учените от БАН и извънземните, или интелигентността в погледа на бъдещия еврокомисар.
Но стига толкова с тази политика, не ми беше такава идеята на писанието. Въпроса е дали имаме собственост върху нещо.
Може би съзнанието, че нямаме, е единственото, което притежаваме.

На риболов за патриоти

Това, което ще напиша няма да се хареса на много хора, но не ми пука. Това си е мое мнение и позиция, която съм готов да отстоявам в разумен спор.
Писна ми от тази псевдоистерия около въпросния паметник на загиналия турски войн. Искам им се на хората, правят си го в двора.
Искам им се ама какво?
Точно това, което се случва. Християнското, патриотичното и т.н., на което не слагам кавички от уважение към думите, да се събуди и да отприщи масова антимюсюлманска кампания. Въдицата е хвърлена, шараните са лапнали.
Разумния подход към тази провокация би бил мълчанието. Обвинят ни, нас християните, че сме нетолерантни.
Ами мълчете си по дяволите, и изкарайте тях с тяхното паметниче такива.
Сега те са приковали вниманието върху себе си.
Дори във Facebook има кампания против този паметник. Ама моля ви се.
Да, всеки има право на мнение относно това дали е правилно да се строи такъв мемориал.
Моето също е отрицателно. Но мълчаливо отрицателно.
Братята Юзерови не знаят, за кого точно е паметника, но го правят. Това ако не е подмолно и изкуствено насаждане на вражда , какво е.
Дайте да си говорим за по – сериозни неща като например : до колко килограма трябва да бъде раницата на един първокласник, за да не му увреди гръбначния стълб.
Или тротоарите в София паркинги ли са или място за пешеходци.
Или…