Единственото проспериращо нещо в България знаете ли, кое е?
Ами, волейбола.
Националният отбор по волейбол е на ЧЕТВЪРТО МЯСТО в световната ранглиста.
Волейболистите ни печелят медали на всякакви форуми. Като се почне – европейски, световни първенства, световни лиги и всякакви такива мероприятия на най – високо ниво.
И, що така бе, Миме? Ами, защото миналата година 109 наши сънародници са заиграли в най – големите първенства в Европа. Не задължително в първите лиги, но там. И сме четвърти по износ на играчи. И всички печелят – федерацията, отборите, състезателите и ние като зрители. Вярвайте ми, пуша по две кутии цигари на мач на националите ни по волейбол. Независимо дали са мъже или жени. На мач на националния отбор по футбол ми се случва да запаля цигара. А, Бербатов без чужда помощ, може да купи федерацията ни по волейбол.
Искам да попитам, колко футболисти заминават да играят в големите първенства?
Я има десет на десетилетие, я няма.
И по един глупав и случаен начин разбрах, че Матей Казийски, в Италия, взима толкова пари, колкото Гонзо, в България. Това е все едно, Майкъл Джордан да взима пари, колкото Топчо. И не е проблема в ниската заплата на Матей, а във високо раздутия стандарт на местните звезди, така наречени футболисти.В този сюрреалистичен свят наречен България.
Това е проблем и в цялата ни малка, сладка държава.
Мислещите, можещите хора отиват там, където ги ценят.
БВФ е пример за този износ на таланти.
Защото тук няма място за горните две категории хора.
Тук е място за Гонзо, Топчо, Цеци и n – на брой мутри.
За жалост.
И, колкото да си обичам това място смятам, че ще го напусна скоро.
.jpg)
.jpg)
