четвъртък, 30 август 2012 г.

Навитото на руло хартия, Честити да сте всички Александовци днес и во век и веков

Цитирам един стар документ:
"Почетенъ дипломъ
Дава се на г. Александър Колевски
отъ гр . София за участието му съ
сладкарски произведения въ ПЪРВАТА
ХРАНИТЕЛНА ЗАНАЯТЧИЙСКА ИЗЛОЖБА ..........
......
ОТ 27 МАРТЪ ДО 4  АПРИЛЪ 1938 година въ София и се
награждава съ - сребърен медалъ.
София 4 Априлъ 1938 год. "
Следват жури и подписи.
Събуден от доброжелатели в осем и половина, още сънен получих този подарък за именни я ми ден.
Утрото се проточи съвсем безкофеиново и аз забелязах свитъка някъде към обед.
Проста хартия, нищо особено.
Отворих я, видях своето име и реших, че това е поредната ми диплома, която тя пази. Пазителката на архива ми от достижения.
Майка ми.
Понякога ме  дразни.
Но не и този път.
Вече е обяд и аз отварям наново свитъка.
И виждам онова Ъ в него.
Чета го вече внимателно...
Никой не може да спре сълзите...
Това е дядо ми.
Не съм аз с цялото си его.
Едно руло хартия от 1938 - ма.
Чеситити да сте Александровци.
И не забравяйте има и други преди вас.    


събота, 18 август 2012 г.

Аре и аз да се изкажа за девойките от Pussy Riot, шот съм специалист

Не знам дали подкрепям тази форма на протест, защото съм религиозен. Храмът е храм защото е храм на...кой, Бог или група хора оставили след себе си нищо.
Тук девойките са прави.
Бог отдавна не е в Русия.
Мисля си, че е абдикирал от планетата ни, но това е друга тема.
Аз като вярващ обаче, нервно потропвам с краче.
Кви са тия кифли дето ще оскверняват храм.
Храм ама какъв храм.
Пишейки това се оказах безбожник.
Бог може да е до всеки, по всяко време, и където...
На хората им е нужно място, където да почитат Бог.
Както им е нужно място да почитата своите мъртви. За гробищата говоря или пиша, се тая...
И все пак смятам, че те, онези от Pussy, не са толкова, колкото...
Съдят ги - ОК.
Пели в църква, мноо важно.
Наравили си нездравословна реклама - моооже.
Дали наистина  не харесват Пут ин е може да породи дискусия, която да продължи няколко часа.
Не одобрявам формата.
Но пък за сметка на това са готини.
Китара в църква. Жестоко.
Как ли биха се чувствали вярващите, ако на мястото на тези мили момичета бяха Металика.