събота, 18 февруари 2012 г.

Странни размисли в една обикновена неделя


Връхлитат ме понятия, без да се консултират на който и да е било.
Какво означава да си добър.
Какво означава да си храбър.
Какво дяволите да го вземат означава да си честен.
И най – накрая кое е онова понятие дето всички говорят за него, но никой не го е виждал – истина.
Размиването на на всяка теза е характерно за нашата свръхинформираност.
Да не си мислите, че ще философствам.
Ще разкажа поредната си история, която е...
Малката Фея се казвала Духът на Едно умряло дърво. Родителите и решили за името след като тя седнала на един пън.
В гората имало много пънове.
Но тя си избрала този и точка.
Нали знаете, че Феите са добрите хранители на живота в една гора.
Малката Фея, назоваваща се Духът на Едно умряло дърво, не харесвала пърхащите си сестри, грижещи се за 1445566 – тия цвят на кестена до потока.
И никак не беше щастливката, родена под малкия Бук, син на Големия Бук , Господарите на гората.
В гората обаче пристигнал човек.
Поет един такъв от самопризналите се за такива , пее и рецитира старомодни стихове и... седи по пъновете.
Ужасената фея и всички дървета се трогнаха от неговия ентусиазъм и изкрящите му сини очи...
Духът на Едно умряло дърво се приближи до пеещия поредната си балада Човек. Малкото съмнение дали да го пипне се изпари, когато той запя „Химна на неотворилите се венчелистчета”.
Фалшиво.
Тя го бутна от личния си пън, разрошената му коса и книгите се изсипаха върху листата на Дъб Номер 4445616, който започна да мрънка нещо за килими.
Поета се изправи изтръска малкото листа полепнали по овехтялата му риза и се огледа. Нямаше начин някой да го е бутнал от този пън.
Духът на Едно умряло дърво го ритна.
В глезена.
Той изохка.
Тя пак го ритна.
Той пак изохка.
Тя се изправи срещу него и му каза да да спре да пее, защото смущава съня на мъртвите дървета.
Поета видя малка пеперуда пред очите си и занемя.
Тя беше толкова красива...и досадна.
Той я отпъди с отработеното движение за комари.
И запя отново.
Духът на Едно умряло дърво пооправи крилата си и се отправи към поредния пън, имащ нужда от утеха.
Песента на поета ехтеше.
Всеки може да е всякакъв, невидимото може да е всякакво, като истината, храбростта, доброто и честността.
Размитите понятия...

петък, 10 февруари 2012 г.

Снежната история на три елфа


Нали не си мислите, че ще си говорим за елфи...
Всяка сутрин отивайки на работа ги виждам, знам че звуча налудничаво, но те са там.
Елфите.
Единия върви бавно, тържествено ми кима, дори и не казва благодаря за подадената цигара, те Елфите много пушат, и ме отминава с тих шепот на елфски.
Другия върви така, че всяка негова крачка да се забележи, той блести и пожелава на мен и всички, да имат най – красивия ден.
Третия е келеш. Той ме вижда и тича с репликата:
- Дай левче за бира...
Но си знае, че в понеделник не давам пари и тогава не ме закача.
Всяка приказна история си има начало и след като познавате главните герои вече ще е по – лесно, доколкото може...
Зимата заварила тримата елфи с един чифт обувки за сняг.
И те решили да се редуват, как са се разбрали, само десетата снежинка кацнала на рамото ми при първия снеговалеж може да каже.
И така, твърде големите обувки се отзовали на краката на Единия.
Той кимнал с уважение, уплътнил ги с пликчета от близката кофа за боклук и закрачил бавно из поверените му територии.
Някакъв странен човек му дал цигара, запалил му я, този странния го срещам всяка сутрин и защо ми дава цигари, аз не пуша, но няма да го наранявам, като му отказвам, си мислеше Единия и дори се правеше, че пуши.
След обиколката си то се завърна, изхлузи големите обувки и срещна синия поглед на Другия, който ухилен до уши изхвърли уплънението и се понесе с тях като откачен сноубордист на лавина.
Другия обичаше странния човек, който даваше цигари на Единия, малката елфска тайна беше, че Другия пуши като комин, а Единия само му подава цигарите...
Странния човек мина без да забелязва Другия, което предизвика елфа да му викне. Онзи се обърна и се усмихна. Помаха. Странен човек си помисли Другия и отпраши към смяната на обувки.
Третия се беше притаил в сенките на едни колони. Дебнеше.
Ако странния човек имаше левче, щеше да сподели едно опиянение с обувките.
Те са твърде големи, ако мине далеч няма да го догоня и пак трябва да крещя, си мислеше.
Но пък ще ги почерпя...
Ето го.
Мамка му, не си поговори с мен, само ми подаде левчето.
Е нищо, аз ще го почерпя, като ми дойде пенсията.
Третия се върна в убежището, събу големите обувки за сняг, излегна се на леглото с бира в ръка и попита:
- А бе пичове вие видяхте ли един кретен дето раздава по левче за бира?
Нали не си мислите, че това е история за елфи.
Тримата са обитатели на най – доброто място в болницата. Сложното заглавие и табелката, че е по Европейски проект, не го правят по малко значимо.
Това е приют за Елфи като тези тримата.
Добрите духове на една болница.
- Да имаш левче за бира...