Тъжното момиченце

Без да се усетя си имам съсед, гарван в градинката пред блока, започнах нов цикъл от приказки, най – вероятно никога няма да се оттърва от усещането, че трябва да закрилям някого.

След „Приказки за Демина”, главоболието ме доведе до приказки за Дара и Александър, не очаквайте нещо гениално, колкото и да ми се иска да ме оцените така.

Бях провокиран от Една Картина.

Гарванът ми разказа история, колкото поучителна, толкова тъжна, същевременно смешна, а накрая…

- Искам закуска! – каза принцесата и леко пооправи косата си.

Ставането от сън е трудна работа, особено ако ти е провървяло в живота и си се родила престолонаследничка, въпреки мераците на височайшия ти Татко за момче.

Прислужницата, мила жена на средна възраст поднесе препечените филийки с филе, забуленото яйце и се оттегли, отработеният рефлекс се задейства и тя леко придърпа с крак поредния изхвърлен лист. Седемстотин и осемнайсти за шестнайсет години.

- Яйцето ми не е както го обичам …- мило каза принцесата. Изяде го и се оттдае на мисли за тоалета си.

Всеки ден на Принцесите е обичаен. Уроци по танци, уроци по …”как да се внедрим в обществото…”, дипломация, кавалерство, все пак Краля искаше момче, литература, оглед на Двореца със запаметяване, разходка в градината.

- Добро Утро Ваше Величество Татко!

- Добро Утро Принцесо!

…

Прислужницата седеше в малкия килер, между две метли с дълги дръжки и един парцал, и разглеждаше албум от рисунките.

…

- Лорд Самуел, колко е самурена самурената ви кожа! – принцесата се опитваше да държи на дистанция потенциалните кандидати за ръката си.

- Вие сте прекрасна, както винаги!

- Аз ли ? Вие сте прекален…Невероятен с тези кожи…

….

Тя взе една рисунка, сълзите и проправиха междуселски път по цветовете

…

- Не мога да понасям тези!

- Кои, Принцесо, слънце на очедвигателните ми нерви, само ми ги посочи и аз…

- Онези, дето продават картини на баща ми…

….

Нещото, което е оставено тайно е най – накрая… Тя го видя…

….

- Милорд, моля ви запазете, този танц за мен.

- Мога ли да откажа на най – изисканата дама

- Не можете Милорд!

…

Тя седеше в килера и плачеше. Видя себе си. Тъжното момиченце.

Принцесата влезе в покоите си и и каза:

- Пак ли ми разглеждаш рисунките?

Дюнери, СРС – та, опулени японци, ЕГН – та

Всички знаем, за какво става въпрос и за това няма да описвам и коментирам събитията едно, по едно.

Изказвам мнението си за държавата управлявана от Бойко Борисов и израстъка му Волен Сидеров и приключвам.

Моят приятел, Павел Николов, написа, че държавата ни е на автопилот.

И не е съвсем прав.

Въпросният автопилот трябва да е пиян до козирката, да е изпушил Една Гоооляма Цигара халюциногенни Гъби, между седмото и осмото питие, след което е шибнал една виагра, за да му се стече кръвта от процесорите към Мачо паметта и накрая е повърнал сушито.

Точка.

И на многоточие да стана, това е горчивата истина.

Днес няма да пиша, ще готвя

Сериозно, ще Ви предложа една изпитана моя рецепта за пилешки гърди, на която дори и онзи мошеник Жак Пепен завидя и позеленя.

Пиле с чесън.

Необходими продукти за едно семейство, в което ядат и не се шегуват:

4 броя пилешки гърди / около килограм /

7 скилидки чесън

Един буркан домати

Половин килограм гъби.

Пресен босилек

Бяло вино

Черен пипер

Зехтин

Магданоз

Приготвяне:

В голям тиган с незалепващо покритие се слага зехтина и ситно нарязаните 4 скилидки чесън, след около минута се добавя босилека / на вкус, аз го обожавам и слагам много /, изчакваме още минута и добавяме бялото вино / на око /. Изчакваме, докато ни замирише на Средиземно море и добавяме пилешките гърди, нарязани на едри кубчета и гъбите нарязани на филийки с пънчетата.

Когато вече са почти готови, ги изсипваме в йена да си починат малко.

В същия тиган добавяме смлените домати, отново босилек и останалия чесън. Поръсваме с черния пипер. Когато доматеното чудо заври, добавяме пилето и гъбите и варим още 5 минути.

Сервира се поръсено с магданоз.

Приятен апетит.

Последната Приказка за Демина

Както винаги в събота станах по никое време. Време...относително понятие. Помня как се роди. Цялата лудница, гладещата ти майка с контракции, таксиметровия шофьор и неговата вода, едната маратонка и акушерката, която ми каза – „Честито имате момиченце”. Не и разясних, че просто сестра ми ражда, а аз като лекар съм там от съображения за сигурност.

Мило дете, много съм си мислил за теб и всеки път стигам до заключението, че си странна.

От онзи тип странни хора, които правят Баланса.

Крехкото равновесие на този свят. Дори и само с присъствието си.

Знам, че един ден ти ще промениш света. Може и да го продадеш. Но, ще оставиш Следата, за която си заслужава да те познавам.

Да те познаваме всички ние, нестранните и обикновени хорица.

Исках да ти напиша приказка, но не можах...

Вече почти петнадесет години не съм приключил с „Приказки за Демина”.

Днес, на твоя Рожден ден, слагам края.

Ти започваш.

Вече нямаш нужда от мен.

Имаш мисия.

И когато напишеш твоята приказка, след последната нота...

Честит Рожден Ден, мойто дете!

Какво ни чака зад ъгъла

„Животът е толкова превратно нещо, никога не знаеш, какво дебне зад следващия ъгъл.”

Имам няколко предложения, кое от кое по -...

Тухла четворка.

Мърляв наркоман с огромно псе, което ръмжи забързаните минувачи.

Леко пийнал влюбен със 101 червени рози, откраднати от Централни Софийски Гробища.

Кал.

Баба Пена от Бусманци, която крещи за „чистотата в българския език”.

Полуидиота предложил баба Пена.

Паметника на Съветската Армия и Иво Инджев.

Лед. Коварен, прикрит лед. Лед, който слуша дали ще се подхлъзнеш.

Веселин Маринов, който пее „... хора подарете цвете...” и внимавайте какво говорите.

Хепатит А, широко промотиран по медиите.

Грип.

Валери Божинов и Николета Лозанова. Флюбени.

Трипер.

Ухо в човешки ръст.

Мъглата тихо обгърна милата София. Ъглите се заоблиха, леко припламнаха с усмивка, надписите по стените избледняха, силуетите на сградите изгубиха своето пране, дори и розите на влюбения изглеждаха почти свежи.

Уважаеми читателю, внимавай с ъглите, те са много коварно нещо.